Степан Крашенинников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степан Крашенинников
Степа́н Петро́вич Крашени́нников
руски изследовател

Роден
Починал
Научна дейност
Област География, етнография, ботаника, спелеология
Степан Крашенинников в Общомедия

Степан Петрович Крашенинников (на руски: Степа́н Петро́вич Крашени́нников) e руски ботаник, етнограф, географ и пътешественик, изследовател на Сибир и Камчатка. Автор на известната книга „Описание на земята Камчатка“ (1756). Сътрудник по естествена история и ботаника в Санктпетербургската академия на науките (1745).

Ранни години (1711 – 1733)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 ноември 1711 година в Москва, Русия, в бедно семейство на войник. В периода 1724 – 1732 учи в Славяно-гръко-латинската академия. В края на 1732 е изпратен в Санктпетербурския университет за придобиване на знания по физика, география и естествена история. Крашенинников е сред 12-те най-добри ученици, които са изпратени от Петербургската академия на науките за участие във Втората Камчатска експедиция.

Пътешествие по Сибир и Камчатка (1733 – 1741)[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествие по Сибир (1733 – 1736)[редактиране | редактиране на кода]

От 1733 до 1736 Крашенинников съпровожда академик Йохан Георг Гмелин в неговото пътешествие по Сибир. Пътният дневник, който той води и отчетите от пътешествието съдържат сведения по ботаника, етнография, зоология, история и география на Сибир, речници по тунгуски и бурятски език. Провеждат исторически и географски изследвания, изучават флората и фауната, извършват метеорологични наблюдения, интересуват се от бита и живота на населението, събират хербарии. В района на Красноярск Крашенинников изследва две пещери със скални рисунки от първобитни хора, като по този начин става първият руски спелеолог.

През лятото на 1735 изследва и описва топлите минерални извори по поречието на река Онон.

През 1736 от Иркутск Крашенинников посещава и описва находищата на слюди по крайбрежието на езерото Байкал, изследва остров Олхон, след което се добира до горещите минерални извори покрай река Баргузин и накрая подробно характеризира находищата на сол в изворите на река Вилюй. В края на 1736 по река Лена се спуска до Якутск, където зимува.

Пътешествие по Камчатка (1737 – 1741)[редактиране | редактиране на кода]

По време на зимуването в Якутск на Крашенинников е разпоредено да отиде на Камчатка, където в продължение на четири години при изключително трудни условия провежда научни изследвания, метеорологични наблюдения, изучава бита, традициите и обичаите на ителмените и коряките, извършва маршрутни картирания.

През 1738 два пъти пресича полуострова в южната му част, между устието на река Болшая и залива Авача. Изследва вулкана Авачинска Сопка (2741 м) и югозападното крайбрежие на Камчатка и Курилското езеро (51°25′ с. ш. 157°10′ и. д. / 51.416667° с. ш. 157.166667° и. д.) и прави първото описание на камчатските гейзери.

От ноември 1738 до април 1739 изследва западния бряг на полуострова от устието на Болшая до 54º 30` с.ш. и за трети път пресича Камчатка, този път в североизточно направление. Изследва цялото течение на река Камчатка (758 км) и източното крайбрежие на полуострова от устието на реката до залива Авача и за четвърти път пресича полуострова от изток на запад.

От август 1739 до март 1740 за пети път пресича Камчатка в североизточно направление от Уст Болшерецк до Нижнекамчатск и изследва източното крайбрежие на полуострова между устията на реките Камчатка и Карага.

Пресича за шести път северната, най-тясна част на Камчатка и изследва северозападния бряг на полуострова между устията на реките Горска и Тигил и за седми път пресича Камчатка в югоизточно направление до Нижнекамчатск. Връща се в Уст Болшерецк по течението на река Камчатка, като по този начин за осми път пресича полуострова.

В края на 1740 Крашенинников за девети път пресича полуострова от запад на изток, а през февруари и март 1741 за десети път – от изток на запад, като изследва река Облуковина и крайбрежието между устието ѝ и устието на река Колпакова.

Десетократното пресичане на Камчатка дава на Крашенинников основание да направи обобщена характеристика на релефа:

„Полуострова в голямата си част е планински. Планините от южния край се простират в непрекъсната верига на север (Средищния хребет), като разделят полуострова почти по средата. От нея излизат странични хребети, които постепенно се губят в крайбрежните равнини“.

Той описва четирите източни камчатски полуострови – Шипунски, Кроноцки, Камчатски и Езерен и заливите между тях – Кроноцки, Камчатски и Езерен. Проследява теченията на редица реки, в т.ч. река Камчатка (758 км), описва редица езера, включително Нерпиче и Кроноцко. Лично изследва и описва редица вулкани – Авачинска сопка, Корякска сопка, Кроноцка сопка, Толбачик и най-високия вулкан в Евразия Ключевская сопка (4750 м).

Общата дължина на полевите му маршрути надминава 5200 км, от които над 1700 по крайбрежието и над 3500 – във вътрешността. Освен като геолог и географ Крашенинников се изявява и като опитен ботаник, зоолог, историк, етнограф и лингвист.

Следващи години (1741 – 1755)[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1741 напуска Камчатка и през 1742 се завръща в Санкт Петербург вече като зрял изследовател, но още две години го числят като студент. През 1745 получава първото академично звание – адюнкт, а след пет години – професор по естествена история и ботаника.

От 1750 до края на живота си е ректор на Академичния университет и инспектор в Академичната гимназия. През 1754 завършва монументалния си труд, посветен на изследването на Камчатка: „Описание на земята Камчатка“, но той излиза от печат през 1756, една година след неговата смърт на 8 март 1755. Това е най-добрият труд в световната литература на XVIII век, посветен на странознанието. Книгата му, скоро преведена на четири европейски езика, става образец за няколко поколения географи и съхранява значението си до наши дни.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Описание земли Камчатки“, 1756, 1949.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Крашенинников, Степан Петрович, Имена на карте Арктики.
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 218 – 220
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 129 – 133
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крашенинников, Степан Петрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.