Направо към съдържанието

Степан Михалков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Степан Михалков
Степан Никитич Михалков
съветски и руски актьор
Роден
Семейство
БащаНикита Михалков

Уебсайтvanil.ru

Степан Никитич Михалков (роден на 24 септември 1966 г., Москва, СССР) е съветски и руски актьор и предприемач в ресторантьорския бизнес.

Син на актрисата Анастасия Вертинская и режисьора Никита Михалков. Внук на Александър Вертински и Сергей Михалков. Правнук на Пьотър Кончаловски. Праправнук на Василий Суриков.

Завършва Московското художествено училище.

Отбива военната си служба във военноморските части на граничните войски на СССР в Далечния изток, на остров Руски.[1] След завръщането си от армията той постъпва в Института за чужди езици и учи там три години.

През 1991 г. завършва Московското филмово училище и през същата година, заедно с Фьодор Бондарчук, създава едно от първите професионални студиа в Русия за производство на музикални видеоклипове и реклами – Art Pictures Group.

Режисьор, основател и организатор на фестивала за видео клипове „Поколение“.

Той участва във филмите „Стопаджия“ (1990) и „Стрелящи ангели“ (1993).

През 2001 г., заедно с ресторантьорите Аркадий Новиков и Фьодор Бондарчук, открива първия ресторант Vanil, през 2004 г. – ресторантите Vertinsky и Veterok,[2] а през 2005 г. – Casual. През 2021 г. отваря ресторант „Гранд кафе 12“. Собственик на веригата кафе-пекарни от бизнес класа „Хлеб и Ко“.

  • 1990 – На автостоп – граничар проверява документите на Сандро при влизане в СССР
  • 1993 – Стрелящи ангели
  • 1998 – Стоп
  • 2002 – В движение
  • 2003 – Лед
  • 2005 – Девета рота
  • 2021 – Стьопка

Участие в документални филми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2016 – Трудно ли е да си Михалков?
  • 2013 – Неизвестни Михалкови
  • 2010 – Никита Михалков. Територия на любовта
  • 2010 – Никита Михалков. Ние самите имаме мустаци
  • 2009 – Анастасия Вертинская. Бягане по вълните
  1. ↑ Павлюткина, Ирина. Никита МИХАЛКОВ: «Значит, так надо!» // 1 април 2009. Архивиран от оригинала на 30 ноември 2022.
  2. ↑ Ресторан Ветерок // restoran.ru. Архивиран от оригинала на 13 декември 2021.