Степан Филипович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степан (Стево) Филипович
Stjepan «Stevo» Filipović
югославски партизанин
Stjepan Stevo Filipović.jpg
Роден
Починал
22 май 1942 г. (26 г.)
ПартияЮгославска комунистическа партия (1940 г. – 1942 г.)
Степан (Стево) Филипович в Общомедия

Степан (Стево) Филипович (1916 – 1942) е участник в ЮНОА и национален герой на бившата държава Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Степан (или галено Стево) Филипович е роден през 1916 година в село Опузен в близост до Метковиц, Херцеговина, тогава в пределите на Австро-Унгария.

Завършва начално училище в родното си село, след което учи 2 години в Мостарската гимназия. Прекъсвайки гимназиалното си образование, се мести първо в Срем, а после в Крагуевац, където учи последователно за електротехник и ключар.

През 1937 г. се включва в работническото движение в Кралство Югославия. Активно участва в много демонстрации и стачки. Заради активната си подкрепа на работническо-селското движение за права и свободи е арестуван, осъден и вкаран в затвора още през 1939 г. Прекарвайки близо година в затвора, след освобождаването си минава в нелегалност, крие се и пребивава в изгнание в околностите на родното си село в Херцеговина. През 1940 г. става член на Комунистическата партия на Югославия.

Точно преди началото на операция Барбароса, Филипович се повръща в столицата на Шумадия – Крагуевац (където е учил за ключар) и активно се включва в дейността на местната организация на комунистическата партия. Още преди т.нар. „крагуевски октомври“ по партийна заръка се мести във Валево, където в подкрепа на укрепващата Ужичка република организира въоръжаването на членовете на съпротивата и подготовката на въстание, учредявайки първата партизанска група в района, по-късно вляла се във Валевския партизански отряд. След като сръбските специални служби на правителството на националното спасение на Милан Недич влизат в дирите на Филипович, той се мести в хълмистия район по поречието на Колубара, ставайки част от организираната партизанска съпротива срещу властта в новия район.

Въоръжена партизанска дейност[редактиране | редактиране на кода]

В първата си въоръжена акция срещу правителството на националното спасение и частите на Вермахта в района, Стево показва голяма храброст по югославски данни. В началото на юли 1941 г. заедно със свои бойни другари напада и унищожава камион на Вермахта, избивайки няколко германски войници. За първата си въоръжена проява и най-вече за показаното изключително самообладание и храброст при участието си в тази въоръжена партизанска акция е повишен в длъжност заместник-командир на партизанските войски в Колубарския район. Следват още две въоръжени акции под ръководството на Филипович над Крупан и Шабац, проведени и организирани отново от него с огромно самообладание и смелост, за което получава повторна похвала от Тито.

В края на септември 1941 г. Филипович минава в ново амплоа, включвайки се в дейността на Мачванския партизански отряд като политкомисар. След края на т. нар. Ужичка република с оттеглянето на основните партизански сили от Западна Сърбия в Санджак, сръбските партизани се прегрупират, като формират два югославски партизански батальона. Филипович става командир на Първи батальон, който води битката на Цер и отново напада Крупан.

Залавяне и обесване на Филипович[редактиране | редактиране на кода]

На 24 февруари 1942 г. югославски партизани под командването на Филипович попадат в засада на четниците, които ги предават на властта в Шабац. Степан Филипович е преместен под арест от Шабац във Валево, където е подложен в продължение на два месеца на мъчения за издаването на югославската партизанска конспирация. След съдебен процес е осъден на смърт и съответно обесен на 22 май 1942 г. във Валево.

Реално или не, комунистическата пропаганда на Балканите изкарва от устата на Стево в предсмъртния му миг станалата постфактум крилата фраза – Смърт на фашизма, свобода на народа!

Степан Филипович е обявен за национален герой на вече несъществуващата държава Югославия на 14 декември 1949 г.

На 28 октомври 1960 г. на лобното място на Филипович е издигнат негов и на съпротивата паметник, по идеен архитектурен проект на Войн Бакич. Паметник на Филипович е издигнат и в родното село на Степан Филипович, който през 1991 г. е разрушен от хърватски националисти. В съпротивата на територията на бивша Югославия падат убити и двамата братя на Стево – Шимун и Никола.

Панорама и галерия[редактиране | редактиране на кода]

Югославския паметник на Стево над Валево
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стјепан Стево Филиповић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​