Степна усойница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степна усойница
Vipera ursinii macrops.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1934 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Усойници (Vipera)
вид:Степна усойница (V. ursinii)
Научно наименование
(Bonaparte, 1835 г.)
Степна усойница в Общомедия
редактиране

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.[3]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[4]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • V. u. eriwanensis
  • V. u. graeca
  • V. u. moldavica
  • V. u. rakosiensis
  • V. u. renardi
  • V. u. ursinii

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[5] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[4]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Ражда по 3 до 16 малки.

Отрова[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
  3. Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)
  4. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  5. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.