Степна усойница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степна усойница
Vipera ursinii macrops.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1934 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Усойници (Vipera)
вид:Степна усойница (V. ursinii)
Научно наименование
(Bonaparte, 1835 г.)
Степна усойница в Общомедия
[ редактиране ]

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.[3]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[4]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • V. u. eriwanensis
  • V. u. graeca
  • V. u. moldavica
  • V. u. rakosiensis
  • V. u. renardi
  • V. u. ursinii

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[5] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[4]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Ражда по 3 до 16 малки.

Отрова[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
  3. Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)
  4. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  5. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.