Степна усойница
Степна усойница | ||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
![]() Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||
![]() Изчезнал (1934 г.)[2] | ||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
(Bonaparte, 1835) | ||||||||||||||||||||||||
Степна усойница в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.[3]
Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[4]
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- V. u. eriwanensis
- V. u. graeca
- V. u. moldavica
- V. u. rakosiensis
- V. u. renardi
- V. u. ursinii
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[5] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[4]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Ражда по 3 до 16 малки.
Отрова[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
- ↑ Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)
- ↑ а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
|
|