Стесимброт Тасоски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стесимброт Тасоски
Στησίμβροτος
Роден
470 г. пр.н.е.
Починал
420 г. пр.н.е. (50 г.)

Стесимброт от Тасос (на старогръцки: Στησίμβροτος) е древногръцки историк, логограф, софист и поет, съвременник на Кимон и Перикъл, на когото е яростен противник. Живял е в Атина.[1][2][3]

Роден е около 470 г. пр.н.е. на остров Тасос и месторождението му, както често се случва в древността, се добавя към името му. Умира около 420 г. пр.н.е.[2]

Известен е предимно като автор на литературно изследване за Омир. Специалистът по древногръцка драма професор В. Н. Ярхо отбелязва митографията като традиция, която започва с древногръцките коментатори на Омир Метродор от Лампсак и Стесимброт.[4]

Написва труд „За мистериите“, за който се твърди, че се различава от сравнимите произведения със своя полемичен тон.[5]

Той също така написва политически памфлет за Темистокъл, Тукидид и Перикъл,[2] с цел не толкова да оцени по достойнство тези мъже, а да разпространи всякакви анекдоти и клюки за тях.[1][6] За Перикъл например той пише, че хладните отношения със сина му се дължат главно на това, че Перикъл е съблазнил собствената си снаха. Плутарх използва писанията на Стесимбротос в „Живота на Перикъл“. Улрих фон Виламовиц-Мьолендорф критикува Стесимбротос и го определя като „журналист“ от древността, който пише тенденциозни и клеветнически текстове срещу неприятните му атински политици в стила на съвременната преса.[7]

Немският академик Валтер Буркерт смята Стесимброт от Тасос за автора на така наречения Дервентски папирус (Burkert 1987: 44, 58 p. 6).

Историкът на литературата Карл Розенкранц вижда в Антимах от Колофон (поет и учен, един от първите, публикували критични бележки за Омировата поезия), ученик на Стесимброт.[8]

Фрагменти на произведения на Тесимброт Тасоски са публикувани от Карл Вилхелм Лудвиг Мюллер в том II на Fragmenta Historicorum Graecorum (с. 52 – 58).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Stesimbrotus // Реальный словарь классических древностей. Автор-съст. Ф. Любкер; Редактирано от членовете на Обществото за класическа филология и педагогика Ф. Гелбке, Л. Георгиевски, Ф. Зелински, В. Кански, М. Куторга и П. Никитин. Санкт Петербург, 1885.
  2. а б в г Обнорский, Н. П. Стесимброт // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). Санкт Петербург, 1890 – 1907.
  3. Wilamowitz Möllendorff. «Hermes», 12
  4. Ярхо, В. Н. Первый Ватиканский мифограф. Изд. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000 // ancientrome.ru.
  5. Schorn, Stefan. Periegetische Biographie – Historische Biographie: Neanthes von Kyzikos (FgrHist 84) als Biograph. In: Michael Erler, Stefan Schorn (Hrsg.): Die griechische Biographie in hellenistischer Zeit, Berlin 2007, S. 150.
  6. Plut. Them 2, 24. Cim. 4, 14, 16. Pericl. 8. 10. 13. 26. 36.
  7. Von Wilamowitz-Möllendorff, Ulrich. Die Thukydideslegende. In: Hermes (Zeitschrift) 12, 1877, S. 326–367 (Digitalisat), hier: S. 362–367.
  8. Rosenkranz, Karl. Handbuch einer allgemeinen Geschichte der Poesie, Bd. 1, Halle 1832, S. 184.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ad. Schmidt. Das Pericleische Zeitalter (I, Йена, 1877, 183 – 184).
  • Fritz Schachermeyr. Stesimbrotos und seine Schrift über die Staatsmänner (= Österreichische Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse. Sitzungsberichte 247,5). Böhlau, Wien u. a. 1965.
  • Klaus Meister. Stesimbrotos’ Schrift über die athenischen Staatsmänner und ihre historische Bedeutung (FGrHist 107 F 1 – 11). In: Historia (Zeitschrift) 27/2, 1978, S. 274 – 294.
  • Antonis Tsakmakis. Das historische Werk des Stesimbrotos von Thasos. In: Historia (Zeitschrift) 44, 1995, S. 129 – 152.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стесимброт Фасосский“ и страницата „de“ в Уикипедия на руски и ??? език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.