Стефания Туркевич-Лукянович
Стефания Туркевич-Лукянович Стефанія Туркевич-Лукіянович | |
украинска композиторка, пианистка и музиковед | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Националност | Украйна |
Учила в | Карлов университет Лвовски университет Виенски университет Университет за музика и сценично изкуство |
Музикална кариера | |
Инструменти | пиано, арфа, хармоника |
Активност | от 1920 г. |
Стефания Туркевич-Лукянович в Общомедия |
Стефания Туркевич-Лукянович (на украински: Стефанія Туркевич-Лукіянович) е украинска композиторка, пианистка и музиковед, призната за първата жена композитор в Украйна.[1] Нейните творби са забранени в Украйна от Съветското управление.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефания Туркевич-Лукянович е родена на 25 април 1898 г. в Лвов, Австро-Унгария. Дядото на Стефания (Лев Туркевич) и баща ѝ (Иван Туркевич) са свещеници. Майка ѝ София Кормошив (Кормошів) е пианистка, която е учила при Карол Микули и Вилем Курц. Придружава Соломия Крушелницка.[2]:с. 7 Цялото ѝ семейство са музиканти и всички свирят на инструменти. Стефания свири на пиано, арфа и хармоника. По-късно композиторът си спомни детството и любовта си към музиката:
В центъра на всичко беше майка ми, която свиреше прекрасно на пиано. Като дете много обичах да слушам нейното свирене. След това създадохме салонен оркестър в къщи. Свирехме така: баща ми на бас ..., майка ми на пиано, (Льоньо) Лионьо на виолончело, аз на хармониум, (Марійка і Зенко) Марика и Зенко ... на цигулки. Баща ми създаде и семеен хор. Това бяха първите ни стъпки в света на музиката. Татко никога не е пестил пари и не се е оправдавал, що се отнася до музикалния ни живот.[2]:с. 23
Стефания започва обучението си по музика при Васил Барвински. От 1914 до 1916 г. учи във Виена като пианист с Вилем Курц. След Първата световна война учи при Адолф Чибински в Университета в Лвов, като същевременно посещава лекциите му по теория на музиката в Лвовската консерватория.[2]:с. 10
През 1919 г. тя пише първата си музикална творба, „Литургію“, която е изпълнявана няколко пъти в катедралата „Свети Георги“ в Лвов.[3]
През 1921 г. се обучава при Гуидо Адлер във Виенския университет, както и при Йозеф Маркс в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Завършва обученията си през 1923 г., като получава учителска диплома.[3]
През 1925 г. тя се омъжва за Робърт Лисовски и пътува с него до Берлин, където живее от 1927 до 1930 г. и учи при Арнолд Шьонберг и Франц Шрекер.[2]:с. 14 През 1927 г. се ражда дъщеря ѝ Зоя.[4]
През 1930 г. тя пътува до Прага, Чехословакия, където учи при Зденек Нейдели в Карловския университет, и с Отакар Шин в Консерваторията в Прага. Учи и композиция при Витезслав Новак в музикалната академия. През есента на 1933 г. тя преподава пиано и става корепетитор в Консерваторията в Прага. През 1934 г. защитава докторска степен с дисертация на тема украинския фолклор в руските опери.[2]:с. 15 Получава докторската си степен по музикознание през 1934 г. от Украинския свободен университет в Прага. Тя става първата жена от Галиция (тогава част от Полша), получила докторска степен.
Връща се в Лвов през 1934 г. До началото на Втората световна война работи като преподавател по музикална теория и пиано в Лвовската консерватория, и става член на Съюза на украинските професионални музиканти. [3]
През есента на 1939 г., след съветската окупация на Западна Украйна, Стефания работи като учител и концертмайстор в Лвовската опера, а от 1940 до 1941 г. е доцент в Лвовската консерватория. След затварянето на консерваторията тя продължава да преподава в Държавното музикално училище. През пролетта на 1944 г. тя заминава за Виена.[3] Бягайки от Съветския съюз, през 1946 г. тя се премества в Южна Австрия, а оттам – в Италия, където среща втория си съпруг, Нарциз Лукянович – лекар към британското командване.[5]
През есента на 1946 г. Стефания се премества в Обединеното кралство и живее в Брайтън (1947 – 1951), Лондон (1951 – 1952), Бароу Гърни (близо до Бристол) (1952 – 1962), Белфаст (Северна Ирландия) (1962 – 1973) и Кеймбридж (от 1973 г.).
В края на 40-те години тя се връща към композирането. От време на време отново се изявява като пианистка, по-специално през 1957 г. в поредица от концерти в украински общности в Англия и през 1959 г. на концерт за пиано музика в Бристол. Била е член на Британското общество на жените-композитори и музиканти (съществувало до 1972 г.).
Нейната опера „Сърцето на Оксана“ е представена в Уинипег (Канада) през 1970 г. в Концертна зала Centennial, под художественото ръководство на сестра ѝ Ирена Туркевич-Мартинец.[6][7]
Нейните композиции са модерни, но припомнят украински народни песни, когато не са експресионистични. Тя продължава да композира през 70-те години.
Стефания Туркевич-Лукянович умира на 8 април 1977 г. в Кеймбридж, Великобритания
Композиции
[редактиране | редактиране на кода]Симфонични произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Симфонія бр. 1 – Симфония № 1 – 1937
- Симфонія бр. 2 (а) – Симфония № 2 (а) – 1952 г.
- Симфонія бр. 2 (b) (2-гий вариант) – Симфония № 2 (b) (2-ра версия)
- Симфонієта – Симфониета – 1956
- Три Симфонічни Ескизи – Три симфонични скици – 3-та травня, 1975
- Симфонична поема – Симфонична поема „La Vita“
- Космическа симфония – 1972 г.
- Суіта за подвійного струнно оркестру – Сюита за двустранен струнен оркестър
- Фантазия за двустранен струнен оркестър
Балети
[редактиране | редактиране на кода]- Руки – Момичето с изсъхналите ръце – Бристол, 1957
- Перли – Колието
- Весна (Дитячий балет) – Пролет – (Детски балет) 1934 – 1935
- Мавка (а) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст
- Мавка (б) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст
- Страхопуд – Плашило – 1976 г.
Опери
[редактиране | редактиране на кода]- Мавка – Mavka – (недовършена) на база на горската песен от Леся Украинка
Детски опери
[редактиране | редактиране на кода]- „Цар Ох“ или Серце Оксани – Цар Ох или Сърцето на Оксана – 1960
- „Куць“ – Младият дявол
- „Яринний градчик“ – Зеленчуков парцел (1969)
Хорови произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Литургія 1919
- Псалом към Шептицкий (Псалом Шептицькому)
- До Бою
- Триптих
- Колискова (А-а, котика нема;) 1946
Камерно–инструментални произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Соната за цигулка и пиано (1935)
- (а) Cтрунен квартет (1960 – 1970)
- (б) Cтрунен квартет (1960 – 1970)
- Трио за цигулка, виола и виолончело (1960 – 1970)
- Квинтет за две цигулки, алта, виолончело, пиано 1960 – 1970 – Пиано квинтет
- Тріо для флейти, кларнету, фагота 1972 – Вятърно трио
Клавирни произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Варіації на Українську тему 1932 – Вариации на украинска тема
- Фантазия: Суїта фортепянна на украински теми – Фантазия: Сюита за пиано на украински теми 1940
- Импромпту – Експромт 1962
- Гротеск – Гротеска 1964
- Гірська сюїта – Mountain Suite 1966 – 1968
- Цикл п’єс за деца – Цикъл на парчета за деца 1936 – 1946
- Українські коляди та щедрівки – украински коледни песни и Щедривка
- Вистку голосить – Добри вести
- Коледа с Арлекин 1971
Разни
[редактиране | редактиране на кода]- Серце – Сърце – Соло глас с оркестър
- Лорелеї – Лорелей – Разказвач, хармоний и пиано 1919 – думи на Леся Украинка
- май – май – 1912 г.
- Тема народна песен – Фолклорни песни
- На Майдані – Площад на независимостта – пиано
- Не пиду до леса с конечкамі – Лемківська пісня – Лемки песен за глас и струни
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ukrainian Art Song Project – Stefania Turkewich // Архивиран от оригинала на 2016-03-22. Посетен на 2021-06-13.
- ↑ а б в г д Павлишин, Степанія Стефанівна. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лісовська-Лукіянович, БаК, Lviv 2004.
- ↑ а б в г Роман Кравець. Українці в Сполученому Королівстві // Інтернет-енциклопедія. Архивиран от оригинала на 2017-04-27. Посетен на 2018-08-28.
- ↑ Зоя Робертівна Лісовська-Нижанківська, the Encyclopedia of Modern Ukraine // Посетен на 2018-12-17.
- ↑ Narcyz Lukianowicz (Нарциз Лукіянович)
- ↑ Svoboda // Архивиран от оригинала на 2016-07-09. Посетен на 2021-06-13.
- ↑ Winnipeg Free Press, June 6, 1970
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Сокіл-Рудницька М. Пам’яті Стефании Лукіянович // Вільне Слово. – Торонто, 1977. – 9 и 16 юли. – С. 3.
- Вовк В. Парастас за Стефании Туркевич-Лукіянович // Наше Життя. – Ню Йорк, 1992. – Ч. 5. – С. 6 – 9.
- Стельмащук Р. Забутий львівський композитор-неокласик (штрихи до творческото портрета Стефании Туркевич) // Музика Галичини (Musica Galiciana) / Материали Други международни конференции. – Львів, 1999. – С. 276 – 281.
- Павлишин С. Перша українська композиторка // Наше Життя. – Ню-Йорк, 2004. – Ч. 1. – С. 14 – 16.
- Павлишин С. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лисовська-Лукіянович. – Львів, 2004.
- Карась Г. Статика и динамика на жанра на детската опера в творчеството на композиторите на Українската диаспора ХХ ст. // Висник на държавната академия на ръководството на кадрите на културата и изкуствата. – Київ, 2010. – No 2. – С. 89 – 93.
- Яців Р. Роберт Лисовський (1893 – 1982): дух линии. – Львів, 2015. – С. 11, 13, 79 – 84, 91.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ukrainian Art Song Project – Stefania Turkewich
- Stefania Turkewich: Galicians I |The Art Songs
- Музично-меморіальний музей
- «Цар Ох» або Серце Оксани – The Heart of Oksana
- Фільм про Стефанію Туркевич – Film about Stefania Turkewich
- Світова прем’єра Першої симфонії Стефанії Туркевич – The world premiere of Stefania Turkewich’s First Symphony
- Три симфонічні ескізи – Three Symphonic sketches – World Premier
- Концерт-присвята до 120 року з дня народження Стефанії Туркевич – Concert dedicated to the 120th anniversary of the birth of Stefania Turkewich
- Прем'єра. Стефанія Туркевич-Лукіянович „Серце Оксани“ опера – Premiere. Stefania Turkewich-Lukiyanovich „Heart of Oksana“ opera.
|