Направо към съдържанието

Стефания Туркевич-Лукянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефания Туркевич-Лукянович
Стефанія Туркевич-Лукіянович
украинска композиторка, пианистка и музиковед

Родена
Починала
8 април 1977 г. (78 г.)

Националност Украйна
Учила вКарлов университет
Лвовски университет
Виенски университет
Университет за музика и сценично изкуство
Музикална кариера
Инструментипиано, арфа, хармоника
Активностот 1920 г.
Стефания Туркевич-Лукянович в Общомедия

Стефания Туркевич-Лукянович (на украински: Стефанія Туркевич-Лукіянович) е украинска композиторка, пианистка и музиковед, призната за първата жена композитор в Украйна.[1] Нейните творби са забранени в Украйна от Съветското управление.

Стефания Туркевич-Лукянович е родена на 25 април 1898 г. в Лвов, Австро-Унгария. Дядото на Стефания (Лев Туркевич) и баща ѝ (Иван Туркевич) са свещеници. Майка ѝ София Кормошив (Кормошів) е пианистка, която е учила при Карол Микули и Вилем Курц. Придружава Соломия Крушелницка.[2]:с. 7 Цялото ѝ семейство са музиканти и всички свирят на инструменти. Стефания свири на пиано, арфа и хармоника. По-късно композиторът си спомни детството и любовта си към музиката:

В центъра на всичко беше майка ми, която свиреше прекрасно на пиано. Като дете много обичах да слушам нейното свирене. След това създадохме салонен оркестър в къщи. Свирехме така: баща ми на бас ..., майка ми на пиано, (Льоньо) Лионьо на виолончело, аз на хармониум, (Марійка і Зенко) Марика и Зенко ... на цигулки. Баща ми създаде и семеен хор. Това бяха първите ни стъпки в света на музиката. Татко никога не е пестил пари и не се е оправдавал, що се отнася до музикалния ни живот.[2]:с. 23

Среден ред (от ляво надясно): Ирена, Лев и Стефания около 1915 г.

Стефания започва обучението си по музика при Васил Барвински. От 1914 до 1916 г. учи във Виена като пианист с Вилем Курц. След Първата световна война учи при Адолф Чибински в Университета в Лвов, като същевременно посещава лекциите му по теория на музиката в Лвовската консерватория.[2]:с. 10

През 1919 г. тя пише първата си музикална творба, „Литургію“, която е изпълнявана няколко пъти в катедралата „Свети Георги“ в Лвов.[3]

През 1921 г. се обучава при Гуидо Адлер във Виенския университет, както и при Йозеф Маркс в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Завършва обученията си през 1923 г., като получава учителска диплома.[3]

През 1925 г. тя се омъжва за Робърт Лисовски и пътува с него до Берлин, където живее от 1927 до 1930 г. и учи при Арнолд Шьонберг и Франц Шрекер.[2]:с. 14 През 1927 г. се ражда дъщеря ѝ Зоя.[4]

През 1930 г. тя пътува до Прага, Чехословакия, където учи при Зденек Нейдели в Карловския университет, и с Отакар Шин в Консерваторията в Прага. Учи и композиция при Витезслав Новак в музикалната академия. През есента на 1933 г. тя преподава пиано и става корепетитор в Консерваторията в Прага. През 1934 г. защитава докторска степен с дисертация на тема украинския фолклор в руските опери.[2]:с. 15 Получава докторската си степен по музикознание през 1934 г. от Украинския свободен университет в Прага. Тя става първата жена от Галиция (тогава част от Полша), получила докторска степен.

Връща се в Лвов през 1934 г. До началото на Втората световна война работи като преподавател по музикална теория и пиано в Лвовската консерватория, и става член на Съюза на украинските професионални музиканти. [3]

През есента на 1939 г., след съветската окупация на Западна Украйна, Стефания работи като учител и концертмайстор в Лвовската опера, а от 1940 до 1941 г. е доцент в Лвовската консерватория. След затварянето на консерваторията тя продължава да преподава в Държавното музикално училище. През пролетта на 1944 г. тя заминава за Виена.[3] Бягайки от Съветския съюз, през 1946 г. тя се премества в Южна Австрия, а оттам – в Италия, където среща втория си съпруг, Нарциз Лукянович – лекар към британското командване.[5]

През есента на 1946 г. Стефания се премества в Обединеното кралство и живее в Брайтън (1947 – 1951), Лондон (1951 – 1952), Бароу Гърни (близо до Бристол) (1952 – 1962), Белфаст (Северна Ирландия) (1962 – 1973) и Кеймбридж (от 1973 г.).

В края на 40-те години тя се връща към композирането. От време на време отново се изявява като пианистка, по-специално през 1957 г. в поредица от концерти в украински общности в Англия и през 1959 г. на концерт за пиано музика в Бристол. Била е член на Британското общество на жените-композитори и музиканти (съществувало до 1972 г.).

Нейната опера „Сърцето на Оксана“ е представена в Уинипег (Канада) през 1970 г. в Концертна зала Centennial, под художественото ръководство на сестра ѝ Ирена Туркевич-Мартинец.[6][7]

Нейните композиции са модерни, но припомнят украински народни песни, когато не са експресионистични. Тя продължава да композира през 70-те години.

Стефания Туркевич-Лукянович умира на 8 април 1977 г. в Кеймбридж, Великобритания

Симфонични произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Симфонія бр. 1 – Симфония № 1 – 1937
  • Симфонія бр. 2 (а) – Симфония № 2 (а) – 1952 г.
  • Симфонія бр. 2 (b) (2-гий вариант) – Симфония № 2 (b) (2-ра версия)
  • Симфонієта – Симфониета – 1956
  • Три Симфонічни Ескизи – Три симфонични скици – 3-та травня, 1975
  • Симфонична поема – Симфонична поема „La Vita“
  • Космическа симфония – 1972 г.
  • Суіта за подвійного струнно оркестру – Сюита за двустранен струнен оркестър
  • Фантазия за двустранен струнен оркестър
  • Руки – Момичето с изсъхналите ръце – Бристол, 1957
  • Перли – Колието
  • Весна (Дитячий балет) – Пролет – (Детски балет) 1934 – 1935
  • Мавка (а) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст
  • Мавка (б) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст
  • Страхопуд – Плашило – 1976 г.
  • Мавка – Mavka – (недовършена) на база на горската песен от Леся Украинка
  • „Цар Ох“ или Серце Оксани – Цар Ох или Сърцето на Оксана – 1960
  • „Куць“ – Младият дявол
  • „Яринний градчик“ – Зеленчуков парцел (1969)

Хорови произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Литургія 1919
  • Псалом към Шептицкий (Псалом Шептицькому)
  • До Бою
  • Триптих
  • Колискова (А-а, котика нема;) 1946

Камерно–инструментални произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Соната за цигулка и пиано (1935)
  • (а) Cтрунен квартет (1960 – 1970)
  • (б) Cтрунен квартет (1960 – 1970)
  • Трио за цигулка, виола и виолончело (1960 – 1970)
  • Квинтет за две цигулки, алта, виолончело, пиано 1960 – 1970 – Пиано квинтет
  • Тріо для флейти, кларнету, фагота 1972 – Вятърно трио

Клавирни произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Варіації на Українську тему 1932 – Вариации на украинска тема
  • Фантазия: Суїта фортепянна на украински теми – Фантазия: Сюита за пиано на украински теми 1940
  • Импромпту – Експромт 1962
  • Гротеск – Гротеска 1964
  • Гірська сюїта – Mountain Suite 1966 – 1968
  • Цикл п’єс за деца – Цикъл на парчета за деца 1936 – 1946
  • Українські коляди та щедрівки – украински коледни песни и Щедривка
  • Вистку голосить – Добри вести
  • Коледа с Арлекин 1971
  • Серце – Сърце – Соло глас с оркестър
  • Лорелеї – Лорелей – Разказвач, хармоний и пиано 1919 – думи на Леся Украинка
  • май – май – 1912 г.
  • Тема народна песен – Фолклорни песни
  • На Майдані – Площад на независимостта – пиано
  • Не пиду до леса с конечкамі – Лемківська пісня – Лемки песен за глас и струни
  1. Ukrainian Art Song Project – Stefania Turkewich // Архивиран от оригинала на 2016-03-22. Посетен на 2021-06-13.
  2. а б в г д Павлишин, Степанія Стефанівна. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лісовська-Лукіянович, БаК, Lviv 2004.
  3. а б в г Роман Кравець. Українці в Сполученому Королівстві // Інтернет-енциклопедія. Архивиран от оригинала на 2017-04-27. Посетен на 2018-08-28.
  4. Зоя Робертівна Лісовська-Нижанківська, the Encyclopedia of Modern Ukraine // Посетен на 2018-12-17.
  5. Narcyz Lukianowicz (Нарциз Лукіянович)
  6. Svoboda // Архивиран от оригинала на 2016-07-09. Посетен на 2021-06-13.
  7. Winnipeg Free Press, June 6, 1970
  • Сокіл-Рудницька М. Пам’яті Стефании Лукіянович // Вільне Слово. – Торонто, 1977. – 9 и 16 юли. – С. 3.
  • Вовк В. Парастас за Стефании Туркевич-Лукіянович // Наше Життя. – Ню Йорк, 1992. – Ч. 5. – С. 6 – 9.
  • Стельмащук Р. Забутий львівський композитор-неокласик (штрихи до творческото портрета Стефании Туркевич) // Музика Галичини (Musica Galiciana) / Материали Други международни конференции. – Львів, 1999. – С. 276 – 281.
  • Павлишин С. Перша українська композиторка // Наше Життя. – Ню-Йорк, 2004. – Ч. 1. – С. 14 – 16.
  • Павлишин С. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лисовська-Лукіянович. – Львів, 2004.
  • Карась Г. Статика и динамика на жанра на детската опера в творчеството на композиторите на Українската диаспора ХХ ст. // Висник на държавната академия на ръководството на кадрите на културата и изкуствата. – Київ, 2010. – No 2. – С. 89 – 93.
  • Яців Р. Роберт Лисовський (1893 – 1982): дух линии. – Львів, 2015. – С. 11, 13, 79 – 84, 91.