Стефания Туркевич-Лукянович

Стефания Туркевич-Лукянович Стефанія Туркевич-Лукіянович
украинска композиторка, пианистка и музиковед
Родена	25 април 1898 г. Лемберг, Австро-Унгария
Починала	8 април 1977 г. Кеймбридж, Великобритания
Националност	Украйна
Учила в	Карлов университет Лвовски университет Виенски университет Университет за музика и сценично изкуство
Музикална кариера
Инструменти	пиано, арфа, хармоника
Активност	от 1920 г.
Стефания Туркевич-Лукянович в Общомедия

Стефания Туркевич-Лукянович (на украински: Стефанія Туркевич-Лукіянович) е украинска композиторка, пианистка и музиковед, призната за първата жена композитор в Украйна. Нейните творби са забранени в Украйна от Съветското управление.

Биография

Стефания Туркевич-Лукянович е родена на 25 април 1898 г. в Лвов, Австро-Унгария. Дядото на Стефания (Лев Туркевич) и баща ѝ (Иван Туркевич) са свещеници. Майка ѝ София Кормошив (Кормошів) е пианистка, която е учила при Карол Микули и Вилем Курц. Придружава Соломия Крушелницка. Цялото ѝ семейство са музиканти и всички свирят на инструменти. Стефания свири на пиано, арфа и хармоника. По-късно композиторът си спомни детството и любовта си към музиката:

В центъра на всичко беше майка ми, която свиреше прекрасно на пиано. Като дете много обичах да слушам нейното свирене. След това създадохме салонен оркестър в къщи. Свирехме така: баща ми на бас ..., майка ми на пиано, (Льоньо) Лионьо на виолончело, аз на хармониум, (Марійка і Зенко) Марика и Зенко ... на цигулки. Баща ми създаде и семеен хор. Това бяха първите ни стъпки в света на музиката. Татко никога не е пестил пари и не се е оправдавал, що се отнася до музикалния ни живот.

Среден ред (от ляво надясно): Ирена, Лев и Стефания около 1915 г.

Стефания започва обучението си по музика при Васил Барвински. От 1914 до 1916 г. учи във Виена като пианист с Вилем Курц. След Първата световна война учи при Адолф Чибински в Университета в Лвов, като същевременно посещава лекциите му по теория на музиката в Лвовската консерватория.

През 1919 г. тя пише първата си музикална творба, „Литургію“, която е изпълнявана няколко пъти в катедралата „Свети Георги“ в Лвов.

През 1921 г. се обучава при Гуидо Адлер във Виенския университет, както и при Йозеф Маркс в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Завършва обученията си през 1923 г., като получава учителска диплома.

През 1925 г. тя се омъжва за Робърт Лисовски и пътува с него до Берлин, където живее от 1927 до 1930 г. и учи при Арнолд Шьонберг и Франц Шрекер. През 1927 г. се ражда дъщеря ѝ Зоя.

През 1930 г. тя пътува до Прага, Чехословакия, където учи при Зденек Нейдели в Карловския университет, и с Отакар Шин в Консерваторията в Прага. Учи и композиция при Витезслав Новак в музикалната академия. През есента на 1933 г. тя преподава пиано и става корепетитор в Консерваторията в Прага. През 1934 г. защитава докторска степен с дисертация на тема украинския фолклор в руските опери. Получава докторската си степен по музикознание през 1934 г. от Украинския свободен университет в Прага. Тя става първата жена от Галиция (тогава част от Полша), получила докторска степен.

Връща се в Лвов през 1934 г. До началото на Втората световна война работи като преподавател по музикална теория и пиано в Лвовската консерватория, и става член на Съюза на украинските професионални музиканти.

През есента на 1939 г., след съветската окупация на Западна Украйна, Стефания работи като учител и концертмайстор в Лвовската опера, а от 1940 до 1941 г. е доцент в Лвовската консерватория. След затварянето на консерваторията тя продължава да преподава в Държавното музикално училище. През пролетта на 1944 г. тя заминава за Виена. Бягайки от Съветския съюз, през 1946 г. тя се премества в Южна Австрия, а оттам – в Италия, където среща втория си съпруг, Нарциз Лукянович – лекар към британското командване.

През есента на 1946 г. Стефания се премества в Обединеното кралство и живее в Брайтън (1947 – 1951), Лондон (1951 – 1952), Бароу Гърни (близо до Бристол) (1952 – 1962), Белфаст (Северна Ирландия) (1962 – 1973) и Кеймбридж (от 1973 г.).

В края на 40-те години тя се връща към композирането. От време на време отново се изявява като пианистка, по-специално през 1957 г. в поредица от концерти в украински общности в Англия и през 1959 г. на концерт за пиано музика в Бристол. Била е член на Британското общество на жените-композитори и музиканти (съществувало до 1972 г.).

Нейната опера „Сърцето на Оксана“ е представена в Уинипег (Канада) през 1970 г. в Концертна зала Centennial, под художественото ръководство на сестра ѝ Ирена Туркевич-Мартинец.

Нейните композиции са модерни, но припомнят украински народни песни, когато не са експресионистични. Тя продължава да композира през 70-те години.

Стефания Туркевич-Лукянович умира на 8 април 1977 г. в Кеймбридж, Великобритания

Композиции

Симфонични произведения

• Симфонія бр. 1 – Симфония № 1 – 1937
• Симфонія бр. 2 (а) – Симфония № 2 (а) – 1952 г.
• Симфонія бр. 2 (b) (2-гий вариант) – Симфония № 2 (b) (2-ра версия)
• Симфонієта – Симфониета – 1956
• Три Симфонічни Ескизи – Три симфонични скици – 3-та травня, 1975
• Симфонична поема – Симфонична поема „La Vita“
• Космическа симфония – 1972 г.
• Суіта за подвійного струнно оркестру – Сюита за двустранен струнен оркестър
• Фантазия за двустранен струнен оркестър

Балети

• Руки – Момичето с изсъхналите ръце – Бристол, 1957
• Перли – Колието
• Весна (Дитячий балет) – Пролет – (Детски балет) 1934 – 1935
• Мавка (а) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст
• Мавка (б) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст
• Страхопуд – Плашило – 1976 г.

Опери

• Мавка – Mavka – (недовършена) на база на горската песен от Леся Украинка

Детски опери

• „Цар Ох“ или Серце Оксани – Цар Ох или Сърцето на Оксана – 1960
• „Куць“ – Младият дявол
• „Яринний градчик“ – Зеленчуков парцел (1969)

Хорови произведения

• Литургія 1919
• Псалом към Шептицкий (Псалом Шептицькому)
• До Бою
• Триптих
• Колискова (А-а, котика нема;) 1946

Камерно–инструментални произведения

• Соната за цигулка и пиано (1935)
• (а) Cтрунен квартет (1960 – 1970)
• (б) Cтрунен квартет (1960 – 1970)
• Трио за цигулка, виола и виолончело (1960 – 1970)
• Квинтет за две цигулки, алта, виолончело, пиано 1960 – 1970 – Пиано квинтет
• Тріо для флейти, кларнету, фагота 1972 – Вятърно трио

Клавирни произведения

• Варіації на Українську тему 1932 – Вариации на украинска тема
• Фантазия: Суїта фортепянна на украински теми – Фантазия: Сюита за пиано на украински теми 1940
• Импромпту – Експромт 1962
• Гротеск – Гротеска 1964
• Гірська сюїта – Mountain Suite 1966 – 1968
• Цикл п’єс за деца – Цикъл на парчета за деца 1936 – 1946
• Українські коляди та щедрівки – украински коледни песни и Щедривка
• Вистку голосить – Добри вести
• Коледа с Арлекин 1971

Разни

• Серце – Сърце – Соло глас с оркестър
• Лорелеї – Лорелей – Разказвач, хармоний и пиано 1919 – думи на Леся Украинка
• май – май – 1912 г.
• Тема народна песен – Фолклорни песни
• На Майдані – Площад на независимостта – пиано
• Не пиду до леса с конечкамі – Лемківська пісня – Лемки песен за глас и струни

Библиография

• Сокіл-Рудницька М. Пам’яті Стефании Лукіянович // Вільне Слово. – Торонто, 1977. – 9 и 16 юли. – С. 3.
• Вовк В. Парастас за Стефании Туркевич-Лукіянович // Наше Життя. – Ню Йорк, 1992. – Ч. 5. – С. 6 – 9.
• Стельмащук Р. Забутий львівський композитор-неокласик (штрихи до творческото портрета Стефании Туркевич) // Музика Галичини (Musica Galiciana) / Материали Други международни конференции. – Львів, 1999. – С. 276 – 281.
• Павлишин С. Перша українська композиторка // Наше Життя. – Ню-Йорк, 2004. – Ч. 1. – С. 14 – 16.
• Павлишин С. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лисовська-Лукіянович. – Львів, 2004.
• Карась Г. Статика и динамика на жанра на детската опера в творчеството на композиторите на Українската диаспора ХХ ст. // Висник на държавната академия на ръководството на кадрите на културата и изкуствата. – Київ, 2010. – No 2. – С. 89 – 93.
• Яців Р. Роберт Лисовський (1893 – 1982): дух линии. – Львів, 2015. – С. 11, 13, 79 – 84, 91.

Външни препратки

• Ukrainian Art Song Project – Stefania Turkewich
• Stefania Turkewich: Galicians I |The Art Songs
• Музично-меморіальний музей
• «Цар Ох» або Серце Оксани – The Heart of Oksana
• Фільм про Стефанію Туркевич – Film about Stefania Turkewich
• Світова прем’єра Першої симфонії Стефанії Туркевич – The world premiere of Stefania Turkewich’s First Symphony
• Три симфонічні ескізи – Three Symphonic sketches – World Premier
• Концерт-присвята до 120 року з дня народження Стефанії Туркевич – Concert dedicated to the 120th anniversary of the birth of Stefania Turkewich
• Прем'єра. Стефанія Туркевич-Лукіянович „Серце Оксани“ опера – Premiere. Stefania Turkewich-Lukiyanovich „Heart of Oksana“ opera.