Стефаново (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стефаново (Област Перник))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефаново.

Стефаново
Панорамен изглед от Стефаново
Панорамен изглед от Стефаново
Общи данни
Население 440 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,394 km²
Надм. височина 647 m
Пощ. код 2414
Тел. код 07723
МПС код РК
ЕКАТТЕ 69239
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Стефаново
Веселин Василев
(ГЕРБ)
Стефаново в Общомедия

Стефаново е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Китното село Стефаново се намира на около 10 километра от град Радомир, в подножието на планина Острица. В селото има язовир който предоставя добри условия за любителите на риболова . Стефаново (образувано през 1955 г. от сливането на селата Проваленица и Горни Раковец) е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник. Отстои на 50 км югозападно от столицата София и на 9 км югоизточно от град Радомир. Селото лежи на пътя Дупница – Радомир, в близост до автомагистрала „Струма“ (на 10 км западно от пътен възел „Долна Диканя“). Стефаново е обградено от селата: Червена могила (от запад), Друган (от изток) и Долни Раковец (от запад-югозапад).

Землището на Стефаново е сравнително голямо за тази част на България - 31,394 км². Северната му част е заета от хълмисто-планинския релеф на Голо бърдо, а южната е равнинна. В последната са разположени повечето обработваеми земи на селото. Западно от селото се намира язовир „Стефаново“, захранван от един от многобройните потоци, извиращи в Голо бърдо.

Климатът е типично умереноконтинентален със зимни температурни инверсии и мъгли. Преобладаващата почвена покривка е представена от чернозем-смолници и алувиално-ливадни почви.

Местните природни условия са благоприятни за отглеждане на зърнени култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), картофи, лен, овощия и др. Голите и затревени околни хълмове са идеална предпоставка за упражняване на пасищно животновъдство.

Населението на село Стефаново към 2017 г. наброява около 300 души (по настоящ и постоянен адрес, т.е. постоянно живущи). През лятото се увеличава значително.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1944 година село Проваленица се слива със селото Горни Раковец и образуват днешното Стефаново.[1] Според речника на селищата на Николай Мичев и Петър Коледаров селата са сляти с указ на 13 декември 1955.[2]

Село Стефаново има богата история. Наличните данни сочат за съществуване на интензивен селищен живот в миналото, особено през античността. В селското землище са регистрирани две антични селища, две антични вили и множество могили. Едното антично селище, което впечатлява със значителните си размери от около 100 дка,  е разположено в очертанията на предишното село Горни Раковец, в местността „Мали рид“. От него са разкривани стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова и калова спойка. В същата местност е открита бронзова статуя, накити и много монети. Предполага се, че от тук произхожда и оброчната плочка на Хера (II – III в.) от с. Проваленица, съхранявана в Националния археологически музей. Останките от другото антично селище, което е продължило съществуванието си и през късната античност (IV-VI в.) са разкрити в м. „Кръсто“, на около 1,5 км южно от селото. Въз основа на пръснати из терена археологически материали се предполага, че неговата площ е била около 15 дка. И на това място в миналото са разкривани части от зидове, карамични съдове, монети и др.

Едната антична вила - рустика е разкрита при прокопаване на канал край махалата Егреците. Стените ѝ са изградени от ломен камък и тухли на хоросанова спойка. Сред руинити ѝ са разкрити хипокауст (подово отопление) и водопровод. Около вилата се среща изобилие от строителна и битова керамика, пръсната на площ от около 15 дка. В непосредствена близост има две надгробни могили, които несъмнено са нейно притежание.

Другата вила е разкрита в североизточния район на селото, в Дюлгерска махала. В дворовете и нивите в западна посока, на площ от около 15 дка, се намират археологически материали от монументално антично строителство. За размерите и представителността на вилата говорят разкрити фрагменти от колони и две бази с различни размери – едната с диаметър 0,45 м, а другата с диаметър 0,28 м. Вероятно с тази вила е била свързана с една доста голяма могила, върху която през XIX в. е изградена селската черква. В непосредствена близост до могилата са разкривани стени, по всяка вероятност останали от зидани гробници, изградени вторично в могилния насип и около него.

Не е известно дали описаните антични и късноантични селища имат пряк приемник в по-късен период, но със сигурност е установено, че съставните селища на днешното Стефаново - Горни Раковец и Проваленица имат средновековен произход.

Първият писмен запис на селата намираме в османски данъчни документи от XV в, в които са записани под същото име – Проваленича и Ракофче. В обширният тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. са вписани като Проваленица и Горни Раковец към каза Радомир. По това време първото село има: 63 християнски семейства, 58 неженени, 5 вдовици и 9 бащинѝ (общо около 350 жители); а второто: 42 християнски семейства, 25 неженени, 3 вдовици и 5 бащинѝ (общо около 250 жители). Селото се среща под същото име и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.

От така представената информация разбираме, че двете села са населени изцяло с християни и са сравнително многолюдни. Наличието на бащинѝ (общо 14 в двете села) се отъждествява с присъствието на войнуци - немюсюлмани на служба в османската войска, който ползват известни привилегии, включително и данъчни облекчения. Последното обстоятелство позволява акумулиране на средства, както за допълнителна стопанска дейност, така и за дарения и благоустрояване на местните културни институции (черкви, манастири и др.). Тази зависимост се потвърждава от значителния брой християнски култови паметници в района на Проваленица и Раковец.

Именно тези християнски храмове, някои от тях достигнали до нас в руинно състояние, като оброчища или само като имена на местности, категорично свидетелстват за поддържаните вяра и национален дух през вековете на османско робство. В землищата

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се провежда състезанието "мотокрос Стефаново". Всяка събота и неделя двата отбора на стефаново (мъжете и младежите до 1990) играят контроли или мачове от А окръжна група ЮГ (Перник)

Днес Стефаново е едно сравнително оживено село, особено през топлите месеци, когато в него пребивават много „виладжии“. Една от новите му придобивки е хотелският комплекс „Кралско село“, изграден в близост до зеленчукова и овощна градина и недалеч от язовир „Стефаново“. Гостите на комплекса сами да могат да откъснат екологичнo чисти плодове и зеленчуци, местно производство, както и да упражняват риболов.

В последно време в Стефаново са изградени два нови параклиса („Св. Йоан“ и „Св. Георги“), но има още много да се прави по запазването на другите културно-историческите паметници. Селският храм „Св. Спас“ се намира в много лошо състояние. Положението му се влошава още повече вследствие разрушителното земетресение в Перник през 2012 г. Заплашен е от пълна разруха, въпреки сърцатите опити на някои местни хора.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Стоименов - граничар. Роден на 6.11.1931 г. в с. Стефаново. Загинал в престрелка с горянска група на 31.03.1952 г. на връх Сарабурун, североизточно от с. Вълче поле, общ. Любимец, обл. Хасково. Произведен посмъртно в чин младши лейтенат.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.