Стефаново (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефаново.

Стефаново
Панорамен есенен изглед от Стефаново
Панорамен есенен изглед от Стефаново
Общи данни
Население 107 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,457 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 5581
Тел. код 06910
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 69225
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Стефаново в Общомедия

Стѐфаново е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в полупланински район на 20 km южно от гр. Ловеч, на Микренските възвишения, в район със смесени гори. През него минават реките Селищен дол и Усоин дол, притоци на р. Видима.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени извори за селото са открити от Стоян Минковски с помощта на отдел „Османистика“ на Националната библиотека в турските регистри на Никополския „санджак“, „каза“ – Лофча от 1515 г., където е споменато под името Исвоте. Селото се споменава и в данъчни архиви от 1624 г. под името Ивраджа, Иврач. Известно е, че село Вратца е било със статут на войнуганско-дервенджийско село и като такова се е ползвало с определени привилегии. Има войнугански списъци от 18 век.

Първото училище е основано през 1854 г. и се е намирало в къщата на игумена на троянския манастир Давид (сподвижник и куриер на Васил Левски) до 1906 г. През 1870 г. в селото е организиран таен революционен комитет. В това село е роден един от ръководителите на Велчовата завера – Иванаки Йонков-Кюркчията (Врачанчето). То е наследник на Стара и Нова Вратца, преименувани след 9 септември 1944 г. съответно на Старо Стефаново и Ново Стефаново.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото се намират тракийски могили.[1] Старо Стефаново е известно още като селото с алафрангите – красиви стенописи по много от фасадите на къщите. В момента повечето не са запазени.

Архитектурен резерват Старо Стефаново[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 година част от Старо Стефаново е обявено за архитектурен резерват, като в него продължават да живеят хора. Запазени са около 100 паметника на културата от началото и средата на 19 век.[1] Най-важните обекти в резервата са:[1]

  • църква „Рождество на Пресвета Богородица“ (1864 г., майстор Генчо Кънев от Трявна)
  • селска чешма (1830 г.)
  • Поповото мостче (1824 г., майстор Марин Христов от Ловеч).

В резервата са снимани филмите „Хайка за вълци“ „Панчо и таласъмите“и „Отвъд чертата“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Николова, Капка и др. България Пътеводител. Тангра, 2006. с. 323.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]