Стефан Аврамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Аврамов
български революционер и журналист

Роден
Починал
Стефан Аврамов в Общомедия

Стефан Николов Аврамов е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бюрото на 8 редовен конгрес на Илинденската организация Стефан Аврамов, Никола Киров, Петър Ацев (председател) и Димитър Попандов

Стефан Аврамов е роден на 20 юли 1884 година в Чирпан в занаятчийско семейство. В Чирпан завършва гимназия и става учител. През 1902 година е назначен за учител във Велешко със посредничеството на Пейо Яворов и Гоце Делчев. Присъединява се към ВМОРО и първоначално изпълнява куриерски задачи. През 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание, като четник на Георги Сугарев. След потушаването на въстанието се бори и със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. През юли 1905 година е ранен в сражение при село Крапа, докато е в четата на Павел Наумов. Секретар на Битолския окръжен конгрес през 1906, а в края на 1907 година се изтегля в България.

От началото на 1908 година след срещи с Димитър Благоев и Георги Кирков започва да развива социалистическото движение в Македония. Същата година става член на БРСДП (т.с.). Няколко години е член на контролната комисия при софийската партийна организация и участва в създаването на секции в софийски квартали. През 1921 година влиза в ръководството на „Илинден“ и публикува десетки статии в списание „Илюстрация Илинден“. От 1922 година е подпредседател на Народния съюз на запасните офицери и подофицери, а след Деветоюнския преврат в 1923 година го оглавява и редактира вестник „Народна защита“. Член е на БКП и сътрудник на Военната ѝ организация (1923 - 1925). На 12 септември 1923 година е арестуван заедно с други видни комунистически активисти. На 15 септември 1924 година, по време на Горноджумайските събития, е направен опит за убийството му от страна на терорист на ВМРО. Повторно е арестуван и съден заради военната организация на БКП, но е освободен. От 1926 година, по решение на БКП, активно участва в политическия живот на лявото крило на македонската емиграция в България. През 1931 подпомага с редакторска дейност публикуването на „Алманах Македония“.

Между 1940 - 1944 под ръководството на Крум Кюлявков работи за възстановяването кадрите на Съюза на трудовоборческите писатели. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство на Илинденската организация като Стефан Аврамов става неин председател, и остава такъв до закриването на организацията в края на 1948 година. В същия период заема постове в читалище, комитети и в промишлени предприятия.[2] До 1944 г. работи в собствено бюро за машинопис, а след това до 1951 г. е директор на дружество за разпространение на печата “Стрела”. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Умира в 1953 година в София.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.
Корица на „Орлите на Бабуна - легенди и разкази“ (1945)
  • Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.
  • „Солунското съзаклятие“ (1933)
  • „Героични времена, Том I“ (1934, 1941)
  • „Героични времена, Том II“ (1942)[4]
  • „Героични времена, Том III“ (1943, конфискувана)
  • „Българският дух през вековете“ (1944)
  • „Орлите на Бабуна - легенди и разкази“ (1945)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на Стефан Аврамов на сайта на ВМРО-БНД
  2. Животоописание на Стефан Николов Аврамов (автобиография, 15 септември 1952 г.) // Посетен на 28.02.2012 г.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 12.
  4. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония