Стефан Ботев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Ботев.

Стефан Ботев
български учител
Stefan Botev, 1876.jpg
Стефан Ботев, 1876 г.
Роден
Стефан Ботев Петков
Починал

Етнос българи
Националност българин
Семейство
Баща Ботьо Петков
Майка Иванка Ботева
Братя/сестри Боян Ботев
Кирил Ботев
Христо Ботев
Стефан с братята си Христо, Кирил и Боян.

Стефан Ботев Петков е български учител и общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1854 г. в Калофер, в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Негови братя са Христо Ботев, ген. Кирил Ботев и Боян Ботев. Първоначално учи при баща си, а през 1871 – 1872 г. е изпратен с помощта на Евлоги Георгиев в Табор, Чехия. След завръщането си, през 1873 – 1874 г., е учител в Панагюрище, а през 1875 г. замества брат си Христо в българското училище в Букурещ. По това време му оказва помощ при редактирането на вестник „Знаме“. През 1886 г. се завръща в България. От 1888 г. е директор на Пловдивската народна библиотека и музей. Превежда „Кърджали. Крайдунавска повест“ на Михаил Чайковски. Умира на 15 април 1890 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 341.