Стефан Владислав II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Стефан Владислав II e крал на Сремската земя от 1316 до 1325 г.

Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което Стефан Дечански се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол — брат му Стефан Константин от милутиновия първи брак с дъщерята на тесалийския владетел Йоан I Ангел. [1]

През 1324 г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. [2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло, внучка на Енрико Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Драгутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Владислав II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андраш II
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гертруда от Мерания
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор I Ласкарис
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
Каталина Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
хан Котян
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
благородничка от Галич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.