Стефан Воронов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Воронов
български поп-певец и актьор
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Професия вокал, актьор

Стефан Воронов е известен български поп-певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с поп-песните, които е записвал паралелно с участията си в театъра.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след комунистическата революция в Русия от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист.

Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в София през 1964 година. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от Коста Цонев в БИАД.

Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“, „Завърни се". Той пее предимно кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей и Шарл Азнавур.[1] Песента „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса Златният Орфей през 1967 година.

Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ заради бъдещата си съпруга, актрисата Маргарита Пехливанова. До смъртта си играе в Народен театър за младежта в София. Занимава се с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с Климент Денчев. След гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си.

През 1981 г. е основана фондация на неговото име от Маргарит Данов[2].

На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в НДК. Година по-късно е издаден албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Негова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова, родом от град Плевен, където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — Александър Воронов, който също е актьор.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Година Награда Песен / Композитор Фестивал Град / Държава
1967 II награда „Дама пика“
(Развигор Попов)
Международен фестивал „Златният Орфей Слънчев бряг

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Издателски номер
1975 Стефан Воронов LP Балкантон ВТА 1749
1994 Стефан Воронов CD

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

Година Сингъл Вид Издател Издателски номер
1965 Краят на всяка игра / The End Of Every Game Flexi, 6", S/Sided, Mono, Card, Fot Балкантон ВТВ 10114
Йорданка Христова, Стефан Воронов – „Фенера на влюбените“ / „Слушай отговора на вятъра“ SP Балкантон ВТК 2822
1966 Стефан Воронов SP Балкантон ВТК 5797
1968 Ал. Тодоров / Ст. Воронов – „Целуни ме бързо“ / „Ела моя любов“ SP Балкантон ВТК 2788
1969 Изпълнения на Стефан Воронов и Студио 5 SP Балкантон ВТК 6102
1971 Дийн Мартин, Мария Нейкова, Стефан Воронов – Наши и чужди изпълнители SP Балкантон ВТК 6318
1972 Песни за град Мичурин (музика: Атанас Косев; текст: Златина Билярска; изпълнява Стефан Воронов) SP Балкантон ВТК 2963

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Воронов в bgestrada.com
  2. Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр.106
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България