Стефан Гецов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Гецов
български актьор
Роден
3 юли 1932 г.(1932-07-03)
Починал
10 ноември 1996 г. (на 64 г.)
Народен представител в:
VI НС   
Семейство
ДецаСтефан Гецов, Страхил Гецов, Михаил Гецов (кинорежисьор)

Уебсайт

Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1932 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва средно образование в град Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на Народен театър „Иван Вазов“ (от 1955), където създава забележителни роли. Член е на БКП от 1966 г.[1]

На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[2]. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[3] Народен представител в VI народно събрание (1971 – 1985).

Член на СБФД – заместник-председател (1965 – 1970).

Член на САБ – в Управителния съвет (1973 – 1977).

Книга написана за него от Владимир Каракашев: „Стефан Гецов“ (театрален портрет) (1971).

Умира на 10 ноември 1996 г. в София.[4]

Погребан е в алеята на творците на Централни софийски гробища.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „На дъното“ Максим Горки – Сатин
  • „Живият труп“ Леб Толстой – Федя Протасов
  • „Нора“ (Хенрик Ибсен) – д-р Ранк
  • „Егор Буличов и другите“ Максим Горки – Егор Буличов
  • „Братя Карамазови“ Ф. Достоевски
  • „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов) – вуйчо Ваньо
  • „Прокурорът“ Георги Джагаров – Войнов
  • „Салемските вещици“ (Артър Милър) – Джон Проктър
  • „Вишнева градина“ А.П. Чехов – Лопахин
  • „Лес“ А.Н. Островски – Нещасливцев
  • „Отело“ Уилям Шекспир – Отело
  • „Крал Лир“ (Уилям Шекспир) – Едмънд
  • „Котка върху горещ ламаринен покрив“ Тенеси Уилямс – бащата
  • „Големанов“ Ст. Л. Костов (1977) – Големанов
  • „Пред залез слънце“ Хауптман – Матиас Клаузен
  • „Иван Шишман“ (Камен Зидаров)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1981 Хан Аспарух 3 жрец на Тангра
1981 681 – Величието на хана (681 AD: The Glory of Khan) жрец на Тангра
1978 По дирята на безследно изчезналите
(тв сериал)
4 Александър Стамболийски
1979 Сами сред вълци 5 генерал Теодоси Даскалов, министър на войната
(в 3 серии: I, II, V)
1977 Големият товар 2 Ерик, бивш нацист, приятел и суъчастник на Рихтер
1976 Войници на свободата
(Солдаты свободы)
4 СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия Георги Димитров
(като С. Гецов в 2 серии: I, IV)
1976 Изгори, за да светиш 7 България/Италия/СССР/ГДР Милев
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата
1976 Снаха Тодор Юрталана
1974 На живот и смърт 3 Саваков, областен полицейски правител
1973 Дъщерите на началника 2 околийският началник Драганов
1973 Опак човек (тв) Попето, председателят на ТКЗС-то
1972 Наковалня или чук 2 България/СССР/ГДР Георги Димитров
1969 – 1971 На всеки километър
(тв сериал)
26 генерал Бранев
1969 Цар Иван Шишман цар Иван Шишман
1964 Непримиримите самотния
1957 Хайдушка клетва хайдутин
1956 Две победи Керим
1954 Песен за човека

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417
  2. Почетни граждани на Стара Загора, архив на оригинала от 3 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora, посетен на 10 септември 2015 
  3. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  4. Стефан Гецов – неукротимият властелин и маг на сцената // Посетен на 1 януари 2023. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]