Стефан Главиницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан
български духовник
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Гробът на епископ Стефан на Централните софийски гробища

Стефан Главиницки е висш православен духовник, титулярен главиницки епископ на Българската православна църква.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 ноември 1904 година в село Желява, Софийско, със светското име Стоян Николов Йовков. Първоначално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Новоселци. В 1921 година постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1927 година. През учебната 1927/1928 година работи като учител в село Йорданкино, Софийско.[2]

От септември 1928 година е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, който завършва през 1932 година. Като студент на 31 октомври 1928 година, в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е замонашен под името Стефан, а на 1 ноември същата година е ръкоположен в йеродяконски чин.[2]

След като завършва Богословския факултет, на 1 септември 1932 година е назначен за епархийски проповедник и инспектор на православните християнски братства във Врачанската епархия.[2]

На 9 април 1933 година е ръкоположен за йеромонах.

В началото на 1934 година е изпратен за осем месеца на богословска и езикова специализация в Германия.[2]

Завръща се в България и от края на 1934 година до края на 1936 година служи като секретар на Врачанската митрополия. На 1 януари 1937 година е назначен за протосингел на Търновската митрополия. От 1 януари 1939 година е протосингел на Софийската митрополия. На 9 януари 1939 година, по решение на Светия синод, е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Софроний Търновски.[2] Архимандрит Стефан се изказва рязко срещу комунизма. Във вестник „Търновски епархийски вести“ той пише: „Сталин потиска светата руска земя много по-жестоко, отколкото Иван Грозни и татарските ханове.“[3]

След освобождението на Вардардарска Македония, на 15 май 1941 година архимандрит Стефан е назначен за протосингел на Скопско-Велешката епархия със седалище в град Скопие. Този пост заема до края на 1943 година.[2] В 1943 година заедно с архимандрит Йосиф Диков и архимандрит Николай Кожухаров участва в комисиите за клането в Катин и Виница през 1943 година.[4]

На 1 януари 1944 година е назначен за главен редактор на „Църковен вестник“.[2]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е привлечен като обвиняем от така наречения Народен съд заради участието си в комисията за Виница и Катин.[3][4] Осъден е на три години строг тъмничен затвор, глоба 100 000 лева и лишаване от права за пет години. Движимото и недвижимото му имущество се отнема в полза на държавата. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.[3]

От 1 януари 1950 година е назначен за протосингел на Неврокопската митрополия, а от 1 януари 1954 година отново е главен редактор на „Църковен вестник“.[2]

От 15 декември 1960 година до 15 септември 1964 година архимандрит Стефан е предстоятел на Българското църковно подворие „Успение Богородично“ при Московската патриаршия.[2]

След завръщането си в България, на 16 септември 1964 година е назначен за главен секретар на Светия синод, пост, който заема до смъртта си.[2]

На 4 април 1965 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен в епископски сан с титлата „главиницки“.[2]

Умира на 19 август 1970 година в Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“.[2]. Погребан е в София.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 16 септември 2018.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 319.
  3. а б в Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Агенция „Демокрация“, 1994.
  4. а б Стефанов, Стефан М. Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение. // Православие България, 11 юли 2010. Посетен на 7 юни 2017.
  5. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
Стефан главиницки епископ
(4 април 1965 – 19 август 1970)
Симеон
архимандрит Антоний Костов настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва
(15 декември 1960 – 15 септември 1964)
архимандрит Филарет
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония