Стефан Грапели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Грапели
Stéphane Grappelli
Stephane Grappelli Allan Warren.jpg
Информация
Роден
Stéphane Grappelli
Починал
Стил суинг, оркестров джаз
Инструменти цигулка, пиано, саксофон, акордеон
Активност 1928 – 1997
Уебсайт
Членове Quintette du Hot Club de France
Бивши членове Джанго Райнхарт
Стефан Грапели в Общомедия

Стефа́н Грапели́ (на френски: Stéphane Grappelli) е музикант, композитор и джазов цигулар. Роден е в Париж. Баща му е италианец, а майка му – французойка. Майката умира от рак, когато той е четиригодишен. Бащата, маркиз Ернесто Грапели, е учител по философия и писател. След мобилизацията му в Първата световна война момчето живее в приют за бездомни деца и е поверено за възпитание в парижкото балетно училище на прочутата танцьорка Айседора Дънкан.[1]

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Първи уроци по музика Стефан Грапели получава от баща си. Научава се сам да свири на цигулка и пиано и дванадесетгодишен започва да изкарва прехраната си като уличен музикант в Монмартър[2]. През 1923 година започва да изучава теория на музиката в Парижката консерватория, където получава медал по солфеж. Особено увлечен е от творчеството на Клод Дебюси и Морис Равел, които оказват голямо влияние върху по-късния му изпълнителски стил. По време на следването си Грапели работи като съпровождащ пианист на неми филми в различни кина, а също свири на саксофон и акордеон в танцови заведения. През 1928 година чува изпълнение на американския джазов цигулар от италиански произход Джо Венути и това му открива цял нов свят от възможности за собственото му музициране.[2]

Работа с Джанго Райнхарт[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1934 година в Париж изнася концерт Луис Армстронг. Това е необикновено събитие за френската музикална публика. Тогава Грапели се среща с белгийския джаз китарист от цигански произход Джанго Райнхарт (1910 – 1953) и заедно с него създава прочутия Quintette du Hot Club de France – първата джазова формация само от струнни инструменти.[3] Квинтетът, изпълняващ „цигански джаз“, просъществува до началото на Втората световна война през 1939 година, когато Грапели е на лечение в Лондон. За този кратък период от няколко години Джанго и Грапели издигат своя квинтет до ненадминато музикантско равнище и оставят след себе си трайни композиции като „Djangology“, „Swing Guitars“, „Minor Swing“, „Nuages“, „Daphne“, „Tears“.[3]

Войната[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Грапели сформира в Англия оркестър, с който свири по лазарети и военни бази. Тогава работи с младия сляп пианист Джордж Шиъринг, който впоследствие става прочут джазов композитор и музикант, а контрабасистът му е военноинвалид с един крак. Следвоенното време е особено тежко за Стефан Грапели, когато е загубил баща си и редица близки хора, между които жената, която е обичал. През 1946 година се завръща в Париж и подновява сътрудничеството си с Джанго Райнхарт, но магията от предвоенните дни е изчезнала. Между 1948 и 1955 година Грапели работи в Club Saint Germain, Париж, а накрая получава ангажимент за девет месеца в Сен Тропе.[4] Настъпила е ерата на рокендрола и интересът към неговата музика отслабва. През 60-те години Грапели е принуден да припечелва, като свири на коктейли в парижкия „Хилтън“.[2]

Световна знаменитост[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Грапели и Йехуди Менухин, 1976

Въпреки трудните години Стефан Грапели се утвърждава като най-влиятелния джазов цигулар в света със собствен интерпретаторски стил, съчетаващ интонации на елегантния френски шансон и американския суинг.[5] Той се превръща в жива легенда на джаза не само във Франция, но и в Съединените щати, където през 1969 година прави своя дебют с представянето си в Newport Jazz Festival. Грапели изнася много концерти, осъществява грамофонни записи и участва в турнета с джазови формации в сътрудничество с оркестрите на Дюк Елингтън и Андре Превен, пианистите Ърл Хайнс, Маккой Тайнър и Оскар Питърсън, вибрафониста Гари Бъртън, мандолиниста Дейвид Грисман, поп-певеца Пол Саймън, класическия цигулар Йехуди Менухин, китариста Джо Пас, френския джазов цигулар Жан-Люк Понти, китайския виолончелист Йо-Йо Ма, белгийския виртуоз на устна хармоника Тутс Тилеманс и др.[2]

До края на живота си Грапели прави студийни записи, също и с по-млади музиканти като Мишел Петручани. През 80-те години изнася поредица концерти с младия английски виолончелист Джулиан Лойд Уебър.

С музика на Грапели са озвучени 25 филма.[6]

Записаният малко преди смъртта му компактдиск Celebrating Grappelli излиза през 1998 година.

Грапели е погребан в парижкото гробище Пер Лашез.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Prix In Honorem de l'Académie Charles-Cros en 1969
  • Victoire de la musique du musicien de jazz de l'année 1987
  • Grand prix SACEM 1995
  • Grammy Lifetime Achievement Award 1977 [7] – Грами за цялостно творчество

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Unique Piano Session Paris 1955 (1955, Jazz Anthology)
  • Improvisations (1956, Verve)
  • Feeling + Finesse = Jazz (1962, Atlantic)
  • For Django (1962, Suite Beat Music Group)
  • Le Sur Le Toit de Paris (1969, BMG International)
  • I Hear Music (1970, A Jazz Hour With)
  • Afternoon in Paris (1971, Verve)
  • Recorded Live at the Queen Elizabeth Hall London (1971, PYE Music)
  • In Paris (1971, RCA Records)
  • Manoir de Mes Reves (1972, Musidisc)
  • Homage To Django (1972, Classic Jazz)
  • Satin Doll (1972, Vanguard)
  • Stephane Grappelli (1973, PYE Music)
  • Talk of the Town (1973, Black Lion)
  • Stardust (1973, 1201 Music)
  • Live in London (1973, Black Lion)
  • Meets the Rhythm Section (1973, Blue Note)
  • Stephane Grappelli – I Got Rhythm! (1974, Black Lion)
  • Violinspiration (1975, Pausa Records)
  • The Rock Peter and the Wolf (1976, RSO Records)
  • Stephane Grappelli and Cordes (1977, Musidisc)
  • Live at „Carnegie Hall“ (1978, Doctor Jazz)
  • Uptown Dance" (1978, Columbia)
  • London Meeting" (1979, String Jazz)
  • Young Django (1979, MPS)
  • At the Winery (1980, Concord Jazz)
  • Stephane Grappelli '80 (1980, Happy Bird)
  • Sonny Lester Collection (1980, LRC)
  • Stephane Grappelli '80 (1980, GRP Records)
  • Vintage 1981 (1981, Concord Jazz)
  • Diz Disley Live at „Carnegie Hall“ (1983, Doctor Jazz)
Стефан Грапели на концерт в Довил (Франция), 1991
  • Just One Of Those Things (1984, EMI Studios)
  • Grappelli Plays George Gershwin (1984, Musidisc)
  • Live in San Francisco (1986, Blackhawk)
  • Fascinating Rhythm (1986, Jazz Life)
  • Grappelli Plays Jerome Kern (1987, GRP Records)
  • The Sound of Jazz (1987, Cleo)
  • Olympia '88 (1988, Atlantic)
  • The Intimate Grappelli (1988, Jazz Life)
  • Jazz 'Round Midnight (1989, Verve)
  • Shades of Django (1990, Verve)
  • My Other Love (1990, Columbia)
  • Stephane Grappelli In Tokyo (1991, A & M Records)
  • Bach to the Beatles (1991, Academy Sound)
  • Master of Violin (1992, Ausverkauf)
  • Michelle Legrand (1992, Verve)
  • Hot Licks: I Hear Music (1993, Sound Solutions)
  • In Tokyo (1993 Live, Denon Records)
  • Live 1992 (1993, Verve)
  • 85 & Still Swinging... Stephane Grappelli „Live“ at Carnegie Hall: The 85th Birthday Concert (1993, Angel Records)
  • La Copine (1993, Munich Records)
„Honeysuckle Rose“ – Парижки запис (1937) с Джанго Райнхарт, Стефан Грапели, Колмън Хоукинс, Аликс Комбел и Бени Картър
  • So Easy to Remember (1993, Omega Classics)
  • It's Only a Paper Moon (1994, Four Star)
  • Jazz Masters (1994, 20+-year compilation, Verve)
  • Live in Warsaw 1991 (1995, Imc/Master)
  • Stephane Grappelli Live at the Blue Note (1995, Telarc Jazz)
  • Aquarius (1996, Iris Musique)
  • Cosmopolite Concert (1996, Vintage Guitar Series)
  • Crazy Rhythm (1996, Pulse)
  • Parisian Thoroughfare (1997, Laserlight)
  • Live (1998, Justin Time)
  • Celebrating Grappelli (1998, Linn Records)
  • Fine And Dandy (1998, 2005, Jazz Hour The Netherlands)

Съвместни проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Stephane Grappelli and Stuff Smith: Violins No End (1957, Pablo/OJC)
  • Stephane Grappelli and Svend Asmussen: Two of a Kind (1965, Storyville Records)
  • Stephane Grappelli, Stuff Smith, Svend Asmussen and Jean-Luc Ponty: Violin Summit (1966, Verve)
  • Stephane Grappelli and Joe Venuti: Venupelli Blues (1969, Charly Records UK)
  • Stephane Grappelli and Barney Kessel: I Remember Django (1969, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Barney Kessel: Limehouse Blues (1969, Black Lion)
  • Stephane Grapellli and Paul Simon „Paul Simon“ [9] 1972 Hobo's Blues (1972, Columbia)
  • Menuhin and Grappelli Play Berlin, Kern, Porter and Rodgers & Hart (1973 to 1985, EMI)
  • Stephane Grappelli and Bill Coleman (1973, Classic Jazz Music)
  • Stephane Grappelli and Yehudi Menuhin: Jealousy – Music of the 30's (1973, Angel Records)
  • Stephane Grappelli and Martin Taylor: Just One of Those Things (1973, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Oscar Peterson (1973, Musicdisc)
  • Stephane Grappelli and Baden Powell: La Grande Reunion (1974, Accord)
  • Stephane Grappelli and Jean-Luc Ponty: The Giants (1974, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Earl Hines: Stephane Grappelli meets Earl Hines (1974, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Georges Delerue: Les Valseuses (1974, Musidisc (import)
  • Stephane Grappelli and Georges Delerue: Les Calmos (1975, Sido)
  • Stephane Grappelli and The George Shearing Trio: The Reunion (1976, Verve)
  • Stephane Grappelli and Gary Burton: Paris Encounter (1976, Atlantic)
  • Stephane Grappelli and Barney Kessel: Tea for Two (1977, Sony)
  • Stephane Grappelli and Joe Venuti: Venupelli Blues (1979, Affinity)
  • Stephane Grappelli and Joe Pass: Tivoli Gardens, Copenhagen, Denmark (1979, Original Jazz Classics)
  • Stephane Grappelli and Hank Jones: A Two-Fer! (1979, Muse)
  • Stephane Grappelli and Oscar Peterson: Oscar Peterson Skol (1979, Pablo)
  • Stephane Grappelli and Martial Solal: Happy Reunions (1980, Rhino)
  • Stephane Grappelli and David Grisman Live (1981, Warner Brothers)
  • Stephane Grappelli and Marc Fosset: Stephanova (1983, Concord Jazz)
  • Stephane Grappelli and Toots Thielemans: Bringing it Together (1984, Cymekob)
  • Stephane Grappelli and Martin Taylor: We've Got The World on a String (1984, EMI)
  • Stephane Grappelli and Vassar Clements: Together at Last (1985, Flying Fish)
  • Stephane Grappelli, Django and Bill Coleman 1936 to 1938 (1985, DRG Records)
  • Stephane Grappelli and Helen Merrill (1986, Music Makers)
  • Stephane Grappelli and Martial Solal: Olympia 1988 (1988, Atlantic)
  • Stephane Grappelli and Jean-Luc Ponty: Compact Jazz (1988, MPS)
  • Stephane Grappelli and Jean-Luc Ponty: Violin Summit (1989, Jazz Life)
  • Stephane Grappelli and Joe Venuti: Best of Jazz Violins (1989, LRC)
  • Stephane Grappelli and Yo-Yo Ma: Anything Goes (1989, Sony)
  • Stephane Grappelli, Louis Bellson and Phil Woods: How Can You Miss (1989, Rushmore Productions)
  • Stephane Grappelli and McCoy Tyner: One on One (1990, Milestone)
  • Stephan Grappelli and The Franciscan Chamber Players: Something Old Something New (1990, Franciscan)
  • Stephane Grappelli and McCoy Tyner: Live at Warsaw Jazz Festival (1991, Who's Who in Jazz)
  • Stephane Grappelli and Claude Bolling: First Class (1992, Milan)
  • Stephane Grappelli and Dr. L. Subramaniam: Conversations (1992, Milestone)
  • Stephane Grappelli and Martin Taylor: Martin Taylor Reunion (1993, Linn Records)
  • Stephane Grappelli and McCoy Tyner (1996, Who's Who in Jazz)
  • Stephane Grappelli, Phil Woods and McCoy Tyner: It Might as Well Be Swing (1996, Jazz World)
  • Stephane Grappelli and Hubert Clavecin: Dansez Sur Vos Souvenirs (1996, Musidisc)
  • Stephane Grappelli and Michel Petrucciani: Flamingo (1996, Dreyfus)
  • Stephane Grappelli and Django Reinhart the Gold Edition – 1934 to 1937 (1998, Vogue Europe)
  • Stephane Grappelli and Django Reinhart: Djangology: Django Reinhardt, the Gypsy Genius (1936 to 1940)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Grappelli, Stéphane – Encyclopedia of Jazz Musicians – посетен на 17.03.2010
  2. а б в г "The Improviser " – 3-part series on Jazz Violinist Stéphane Grappelli on AdventuresInMusic.biz, 2004 – посетен на 17.03.2010
  3. а б Die Stephane-Grappelli-Story von Marcus A. Woelfle – посетен на 17.03.2010
  4. Stephane Grappelli – Artist Biography by Yasir Agha
  5. French Jazz Violinist Stephane Grappelli Dead At 89 by Lee Yanowitch – посетен на 17.03.2010
  6. Stéphane Grappelli on The International Movie Database
  7. Grammy Lifetime Achievement Award

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Smith, Geoffrey (1987). Stéphane Grappelli: A Biography. London: M. Joseph. ISBN 978-1851450121.
  • Grappelli, Stéphane; Jean-Marc Bramy (2002). With Only My Violin: The Memoirs of Stéphane Grappelli. New York: Welcome Rain Publishers. ISBN 978-1566491518.
  • Balmer, Paul (Director). (2002). Stéphane Grappelli: A Life in the Jazz Century. [DVD]. New York: Music on Earth Ltd.
  • Balmer, Paul (2003). Stéphane Grappelli: With and Without Django. London: Sanctuary Publishing. ISBN 978-1860744532.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]