Стефан Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Груев
български журналист, писател и общественик
Роден
Починал
2 май 2006 г. (83 г.)
Литература
Жанрове репортаж, автобиография
Известни творби Корона от тръни“ (1991)
Семейство
Съпруга Лилиан Фокс

Стефан Груев е български писател и общественик, дългогодишен журналист във френското списание „Пари Мач“, а също работил и в радио „Свободна Европа“, и в българската секция на Би Би Си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Павел Груев е началник на кабинета на цар Борис III и след присъда от Народния съд през 1945 г., е екзекутиран. Майката, братът и сестрата на Стефан Груев са изселени в Добруджа. По това време самият Стефан Груев е в Женева, където следва право в Женевския университет. В продължение на десетилетия Груев остава в чужбина като политически емигрант.[1] [2] [3]

Установява се в Париж, където през 1946-1947 година участва в основания от Г. М. Димитров Български националноосвободителен комитет, а след това в Съюза за защита правата на българските граждани, като през 1947 – 1948 г. е сред редакторите на неговото издание „Български народ“.[4] След това постъпва като репортер в списание „Пари Мач“. Сред личностите, които интервюира, са: Фидел Кастро, Вернер фон Браун и Мерилин Монро.[3] Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк, САЩ. През 1963 година получава американско гражданство.

Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български:

  • Корона от тръни, издадена през 1991 г., описва България по време на управлението на Борис III в периода между 1918 и 1943 година.
  • „Проектът Манхатън. Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели“, издадена на английски през 1967 г. и на български през 1998 г., разказ за Проекта Манхатън.
  • „Моята одисея“, автобиография, издадена през 2002 г., в която авторът разказва за детството, смъртта на баща си, живота в Париж и журналистическата си работа.

Прави репортажи в областта на океанографията, на науките за Земята и за произхода на Вселената. Той е и първият българин, стъпил на Южния полюс през 1970 г. като част от американската операция „Дълбок лед“

През 2002 г., по повод своята 80-годишнина, Стефан Груев е награден в България с орден „Мадарски конник“ – I степен, за приносите си в популяризирането на българската култура и история. Съосновател е на Американския университет в Благоевград и е удостоен с титлата „Доктор хонорис кауза“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. In memory of Stephane and Lil Groueff, my dear uncle and aunt, сайт на Георги Ризов.
  2. „В Ню Йорк почина журналистът, писател и общественик Стефан Груев“, в-к „Дневник“, 3 май 2006.
  3. а б Stephen Miller, „Stephane Groueff, 83, Bulgarian Journalist and Author in Exile“, „The New York Sun“, May 22, 2006. ((en))
  4. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 220.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]