Стефан Дикиджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Дикиджиев
Роден
Починал
1970 г. (61 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествената академия в София

Стефан Жечев Дикиджиев е български художник-живописец, приложник и монументалист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден във Варна в 1907 или 1909 година в пролетарското семейство на Жеко Дикиджиев (водач на пристанищните докери и помощник-кмет на Варна, 1919 г.[1]) и Емантия Каймакамката, Дикиджиев завършва Художествената академия в София в 1935 година заедно с жена си Кераца Висулчева, с която имат син Звездомир (1932, София). Още в Академията става ясно, че Дикиджиев е антиконформист.

Със съпругата си, 1934 г.

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България в 1941 година тримата отиват в Скопие, където на следната година им се ражда син Петър[2][3]. След войната Дикиджиев се разделя с Висулчева и се заселва окончателно в Северна България, докато тя остава в Пловдив.

В 1945 година Стефан Дикиджиев отказва да рисува безвъзмездно пропагандни портрети на лидери на Отечествения Фронт. Това е в знак на протест срещу намалените часове по рисуване в училищата и драстичното орязване доходите на учителите-художници[4]. След това достъпът му до изложбени зали е отказван[5]. Дикиджиев умира в Луковит от мозъчен кръвоизлив през 1970 година.

Портрет на пловдивския скулптор Васил Радославов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]