Стефан Димитриев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Димитриев.

Стефан Димитриев
български офицер
Звание Подполковник
Години на служба 1895 – 1919
Род войски Пехота
Военно формирование 8 резервен полк
1-ва бр. от 2-ра дивизия
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1955 г. (82 г.)

Стефан Димитриев е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Димитриев е роден през 1872 година в Русе, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в родния си град, след което завършва и Военното училище в София през 1895 година с чин подпоручик. През 1898 година е произведен в поручик и активно участва в Тайните македоно-одрински офицерски братства, близки отношения поддържа с Борис Сарафов, Александър Протогеров и Стефан Николов. След разцеплението във ВМОК от 1901 година Стефан Димитриев застава на страната на крилото на генерал Иван Цончев.

На 2 август 1903 Стефан Димитриев е произведен в чин капитан и участва в подготовката на Горноджумайското въстание. Определен е за Горноджумайски войвода, като активно води бойни действия по време на самото въстание през септември и октомври същата година. След потушаването на въстанието се изтегля в България, след което подпомага организацията на ВМОК покрай Илинденско-Преображенското въстание. За това време негов четник е сетнешният войвода на ВМОК Гено Димитров.

През 1912 година Стефан Димитриев участва в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. По време на военната си кариера служи като началник на секция в Министерството на войната, началник на инспекторската част и пограничната служба и като подпредседател на Маравската ликвидационна комисия. Награден е и с орден „За храброст“.[1] През 1919 г. напуска армията и няма повече сведения за неговата дейност.[2][3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 133.
  2. Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония