Стефан Додунеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Додунеков
български математик
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Университет „София“
Научна дейност
Област Математика
Работил в Институт по математика на БАН

Стефан Додунеков е български математик, академик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Акад. Стефан Додунеков е роден на 5 септември 1945 г. в Килифарево. Висшето си образование по математика завършва в Софийския държавен университет през 1968 г. Седем години по-късно, през 1975 г., става „кандидат на математическите науки“ във Факултета по математика и механика на Софийски университет. Научната степен „доктор на математическите науки“ получава в Института по математика на БАН през 1986 г. През 1990 г. вече е професор. През 2004 г. става член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2008 г. е избран за академик.[1][2]

Директор е на Института по математика и информатика към БАН от 1999 до 2012 г. Председател на Съюза на математиците в България от 2001 до 2012 г.[1].

Президент, с два мандата, е и на Математическия съюз на Югоизточна Европа. Има над 35 години преподавателска дейност в български и в чуждестранни университети. Написал е много книги, учебници и учебни пособия по математика за средните училища. Преподавал е в Софийския университет, Великотърновския университет, Бургаския свободен университет, Югозападния университет в Благоевград и др. Преподавал е криптография в Нов български университет. Водил е курсове в Линчьопинг, Гьотеборг, Улм, Делфт. Член е на Обществото на информатиците (Information Theory Society), Американското математическо общество (American Mathematical Society), Китайското общество по комбинаторика (Combinatorial Society in China).[2]

Акад. Стефан Додунеков е избран за председател на Българската академия на науките на 11 юни 2012 г. с впечатляващо мнозинство от членовете на шестото Общо събрание на БАН[3], след избори, в които конкуренти са му физикът акад. проф. дфн Александър Петров и биофизикът чл.-кор. проф. дбн Андон Косев[4]. Като председател на БАН заявява, че поддържа идеята за индивидуално формирани заплати, както и поддържа административна политика „без оплаквания“ (посочва, че това е било още преди така в института, в който ръководи и че проф. Аткинсън при посещение в България казва „много сме щастливи, че посетихме един институт, в който не чухме и една дума за оплакване“), че се застъпва за успешна проектна дейност на мястото на оплакванията, както и че липсата на млади кадри в науката може да доведе нещата извън контрол и въпросът е от степента на националната сигурност [5].

След прекаран инсулт почива в София на 5 август 2012 г.[1][2]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на акад. Стефан Додунеков по теория на кодирането покриват широк спектър от проблеми – от фундаментални задачи, със значение за абстрактната алгебра и крайните геометрии, до чисто приложни в областта на защитата на данни. Сред най-значимите му приноси в края на 70-те и началото на 80-те години могат да се откроят решаването на основната задача на теория на кодирането за двоични кодове в размерност 7 и 8, резултат постигнат в ожесточена конкуренция с известни математици като Рей Хил, Хенк ван Тилборг, Тор Хелесет, Нобору Хамада и др.[6]

През 90-те години заедно със свои ученици той въвежда и изследва т. нар. „кодове с максимално достижимо разстояние“ (почти-МДР кодовете). Тези работи събуждат огромен интерес в световен мащаб и са многократно цитирани. Съществен принос с фундаментален характер представляват изследванията на акад. Додунеков върху самодуални кодове, както и върху сферични кодове и дизайни. Тези изследвания утвърждават акад. Додунеков като един от водещите учени по теория на кодирането в света. В последните години той работи активно по характеризацията на квазисъвършените кодове – изследвания, които остават незавършени.[6]

Награди и почести[редактиране | редактиране на кода]

Додунеков връх в Антарктика е наименуван на Стефан Додунеков „за неговата подкрепа за българските антарктически топографски проучвания и картография“.[7][8][9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]