Стефан Дуньов

Стефан Дуньов Dunyov István
банатски български офицер и революционер
Дуньов е вляво, вдясно е Акиле Майоки
Роден	28 юли 1815 г. Винга, Австрийска империя
Починал	29 август 1889 г. Пистоя, Италия
Стефан Дуньов в Общомедия

Стефан Дуньов (на унгарски: Dunyov István) е банатски българин, участвал в Унгарската революция от 1848 – 1849 г. и в борбите за освобождение и обединение на Италия – Рисорджименто. Дуньов е един от малкото българи достигнал до военното звание полковник преди Освобождението 1878 г. и създаването на националната Българска войска.

Биография

Стефан Дуньов е роден на 28 юли 1816 г. в банатско българско семейство католици, живеещи във Винга, тогава в Австрийската империя, днес в Румъния. Дуньов завършва юридическо образование и отваря адвокатска кантора в Арад.

Увлича се от идеите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи и се включва в Унгарската революция за национална независимост, като е избран в регионалния комитет в Арад. По-късно участва във военните действия, като първоначално е произведен в звание капитан, а по-късно подполковник. Действа и като революционен съдия в процеси срещу контрареволюционните сили и издава смъртни присъди. След разгрома на революцията е заловен и осъден на смърт от австрийските власти. Под натиска на международната общественост срещу австрийските репресии присъдата му е намалена на 10 г. затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща.

През 1859 г. Дуньов заминава за Кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във втората война за независимост на Италия. През 1860 г. Дуньов се включва към движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволчески отряд, в чийто състав влизат унгарци и банатски българи. Отрядът се отличава в битката при р. Волтурно близо до Неапол, а Дуньов е ранен и губи единия си крак. За решаващия принос в битката срещу неколкократно превъзхождащ противник е поздравен лично от Гарибалди и е награден с високи военни отличия. Произведен е полковник, а командваната от него част е наречена „полк Стефан Дуньов“.

След смъртта на Гарибалди Дуньов остава да живее в Италия, като се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Умира в Пистоя на 29 август 1889 г. На негово име са наречени улици в Будапеща (Унгария), София (България) и Винга (Румъния). Издигнат му е бюст-паметник в гр. Чипровци.

Външни препратки

• Благовест Нягулов, „Сподвижникът на Кошут и Гарибалди, банатският българин Стефан Дуньов“, вестник „Демокрация“, 20 януари 2000 г. Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.

Източници

• Телбизов, Карол (1965). „Биографични данни за гарибалдиста полковник Стефан Дуньов, прославен герой от битката при р. Волтурно“. Исторически преглед (1): pp. 84 – 90.
• ((hu)) Magyarország hadtörténete két kötetben (főszerkesztő: Liptai Ervin), Zrínyi Katonai Kiadó – 1985, ISBN 963-326-337-9)
• Új Magyar Életrajzi Lexikon, Magyar Könyvklub, 2001, ISBN 963-547-414-8 (на унгарски език)