Стефан Държислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Държислав
крал на Хърватия
Лични данни
Управление 969 – 997
Починал
Предшественик Михайло Крешимир II
Наследник Светослав Суроня
Семейство
Баща Михайло Крешимир II
Майка Елена Задарска
Потомци Светослав Суроня, Крешимир III, Гоислав I
Стефан Държислав в Общомедия

Стефан Държислав (на хърватски: Stjepan Držislav) е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал страната от 969 г. до смъртта си през 997 г.[1]. Това е едно от най-дългите царувания на хърватски владетел – близо три десетилетия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Държислав е син на крал Михайло Крешимир II и неговата съпруга Елена Задарска. След смъртта на баща му от името на малолетния нов крал управлява майка му кралица Елена до смъртта си на 8 октомври 976 г. След като поема самостоятелно властта през същата година Стефан Държислав се опира на помощта на бан Годемир, който бил на служба още при баща му.[2]

По време на войните на българския цар Самуил и император Василий II Стефан Държислав е съюзник на Византия, срещу което получава контрол над богатите градове по Адриатическото крайбрежие. Той успява да избегне по-сериозни стълкновения с българите, въпреки че Самуил нахлува в 986 г. в централната част на Хърватия и подчинява босненските земи между реките Дрина и Босна. В знак на благодарност за неговата подкрепа срещу Самуил, византийският император изпраща на Стефан Държислав кралски инсигнии и му дава високата почетна титла patricius, запазена за най-близките до императора лица, както и титлата praefectus urbi (префект на градовете на Далмация) предоставяйки му по такъв начин формална власт над тази ромейска тема. Стефан установява столицата си в Биоград на Мору на Адриатическия бряг и там е коронясан от архиепископа на Сплит през 988 г.[3]

Още приживе Стефан Държислав си поделя властта заедно с най-големия си син Светослав Суроня, подготвяйки го за наследник на трона. В една от църквите в Книн датираща от X век са открити надписи върху олтарни камъни, които гласят на латински „CLV DUX HROATOR IN TE PUS D IRZISCLV DUCE MAGNU“ („Светослав, херцог на хърватите по времето на великия херцог Стефан Държислав“). Съхраняват се в Археологическия музей на Сплит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Goldstein: Hrvatska povijest; Kolekcija knjiga POVIJEST Jutarnjeg lista, svezak 21
  2. Povijest Hrvatske I. (R. Horvat)/Nasljednici kralja Tomislava
  3. Тома Архидякон, „Historia Salonitana“, caput 13
Михайло Крешимир II крал на Хърватия (949 – 969) Светослав Суроня