Стефан Държислав
| Стефан Държислав | |
| крал на Хърватия | |
| Управление | 969 – 997 |
|---|---|
| Наследил | Михайло Крешимир II |
| Наследник | Светослав Суроня |
| Лични данни | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Михайло Крешимир II |
| Майка | Елена Задарска |
| Потомци | Светослав Суроня, Крешимир III, Гоислав I |
| Стефан Държислав в Общомедия | |
Стефан Държислав (на хърватски: Stjepan Držislav) е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал страната от 969 г. до смъртта си през 997 г.[1]. Това е едно от най-дългите царувания на хърватски владетел – близо три десетилетия.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Държислав е син на крал Михайло Крешимир II и неговата съпруга Елена Задарска. След смъртта на баща му от името на малолетния нов крал управлява майка му кралица Елена до смъртта си на 8 октомври 976 г. След като поема самостоятелно властта през същата година Стефан Държислав се опира на помощта на бан Годемир, който бил на служба още при баща му.[2]
По време на войните на българския цар Самуил и император Василий II Стефан Държислав е съюзник на Византия, срещу което получава контрол над богатите градове по Адриатическото крайбрежие. Той успява да избегне по-сериозни стълкновения с българите, въпреки че Самуил нахлува в 986 г. в централната част на Хърватия и подчинява босненските земи между реките Дрина и Босна. В знак на благодарност за неговата подкрепа срещу Самуил, византийският император изпраща на Стефан Държислав кралски инсигнии и му дава високата почетна титла patricius, запазена за най-близките до императора лица, както и титлата praefectus urbi (префект на градовете на Далмация) предоставяйки му по такъв начин формална власт над тази ромейска тема. Стефан установява столицата си в Биоград на Мору на Адриатическия бряг и там е коронясан от архиепископа на Сплит през 988 г.[3]
Още приживе Стефан Държислав си поделя властта заедно с най-големия си син Светослав Суроня, подготвяйки го за наследник на трона. В една от църквите в Книн датираща от X век са открити надписи върху олтарни камъни, които гласят на латински „CLV DUX HROATOR IN TE PUS D IRZISCLV DUCE MAGNU“ („Светослав, херцог на хърватите по времето на великия херцог Стефан Държислав“). Съхраняват се в Археологическия музей на Сплит.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Goldstein: Hrvatska povijest; Kolekcija knjiga POVIJEST Jutarnjeg lista, svezak 21
- ↑ Povijest Hrvatske I. (R. Horvat)/Nasljednici kralja Tomislava
- ↑ Тома Архидякон, „Historia Salonitana“, caput 13
| Михайло Крешимир II | → | крал на Хърватия (949 – 969) | → | Светослав Суроня |