Стефан Иванов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за художника. За други хора с това име вижте Стефан Иванов.

Стефан Иванов
български художник
Роден
Починал
14 юни 1951 г. (75 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияРисувалното училище в София
Учителипроф. Иван Мърквичка
Направлениеживопис
НаградиДимитровска награда (1950)

Стефан Иванов Георгиев (1875 - 1951) е български художник и действителен член на БАН. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Иванов е роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село Долна Бела Речка умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства.[1]

Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка.

Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева.

През 1941 г. става първият[1] художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно – и званието „народен художник“.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранните му творби са основно пейзажи и портрети, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани на открито. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина през 1920-те години; мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му.

Двугодишният престой на Иванов в Париж през 1925-27 г. е повратна точка в творчеството му, променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на нюанси. Основно изразно средство на Иванов става колоритът. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на голото тяло.[1]

Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е иконописът. Прави проекти за мозайки и рисува стенописите на софийските църкви „Света Петка“ и „Свети Седмочисленици“, както и на храм-паметник Свети Александър Невски. Също така през 1906 г. рисува олтара на църквата „Свети Георги Победоносец“ в град Вършец.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ирина Михалчева, Имена в българската живопис, Изд. „Български художник“, София, 1982
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]