Стефан Кисов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Кисов
български офицер
Роден
Стефан Иванов Кисов
Починал
14 ноември 1915 г. (53 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Наградиорден на свети Владимир, 4-та степен
Стефан Кисов в Общомедия

Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връх Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн. Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.

На 1 ноември 1888 г. подполковник Кисов е освободен от длъжността началник на 6-та пеша бригада и назначен за началник на 1-ва пеша бригада.[2]

Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от второто издание на книгата му „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Корицата на второто издание на „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878“, 1902 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
  2. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 126, 19.11.1888
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.