Стефан Кисьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Кисьов
Стефан Кисьов, 2008 г.
Стефан Кисьов, 2008 г.
Роден30 април 1963 г. (1963-04-30) (60 г.)
Професияелектромонтьор, сценичен работник, сервитьор, журналист
Националност България
Жанрразказ, роман
Дебютни творби„Джубокс“ (1996)
Известни творби„Екзекуторът“ (2003)
„Твоето име е жена" (2007)
Награди„Вик“ (2004)[1]
„Хеликон“ (2007, номинация)
Повлиян от
Стефан Кисьов в Общомедия

Стефан Гъдев Кисьов е български писател. Първият носител на наградата „Български роман на годината“ на фондация „Вик“ (2004) с романа си „Екзекуторът“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 април 1963 г. в Стара Загора, където завършва гимназия с преподаване на френски език „Ромен Ролан“. Учил е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в Софийския университет „Климент Охридски“ и Парижката Сорбона.

В стремежа си да опознава живота и трупа жизнен опит като писател сменя множество професии, но никъде не се задържа за дълго, често пътува и живее в различни градове и държави. Работи като електромонтьор в трамваен парк в София (1984-85), като сценичен работник в Старозагорската опера (1986) и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1999), като сервитьор в НДК (1988), Интерпред (1990) и резиденция „Бояна“ (1998), в хотели на Черно море в Слънчев бряг (1986, 1987) като администратор, а по-късно в софийската Нова телевизия (1995-1996). През 1990 година емигрира със семейството си в Швейцария, където остава да живее в продължение на две години предимно в Цюрих, но след това се завръща в България.

Пише от съвсем малък, започва да публикува сравнително късно в „Литературен вестник“ през 1995 година, където създава и поддържа рубриката „Криминале“ в продължение на шест години. През 1996 година дебютира с романа си „Джубокс“, в който пресъздава атмосферата на т.нар. „гларуски години“ от времето на социализма. Следват романите „Никъде нищо“ и „Не будете сомнамбула“ (2000). С романа си „Екзекуторът“ става първия носител на наградата за български роман „Вик“ през 2004 година.

Между 2010 и 2014 г. живее в Прага, където сътрудничи на сп. „Българи“.[4][5][6] От началото на 2017 година живее в Куба.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Един сервитьор в резиденция „Бояна“, първото издание в среда, 2004
  • Джубокс, роман. София: Литературен форум, 1996.
  • Никъде нищо, роман. София: Графити, 2000.[7][8]
  • Не будете сомнамбула, роман. 2000.[9][10]
  • Екзекуторът, роман. Пловдив: Жанет 45, 2003, 2004, 2005, 108 с. София: издателство ЕРА, 2007.[11]
  • Един сервитьор в резиденция „Бояна“, публицистика. София: Изток-Запад, 2004.
  • Твоето име е жена, роман. София: издателство ЕРА, 2007.
  • Воайорът и квартиранткатa, роман. София: издателство ЕРА, 2008.[12]
  • Тайната на рицаря Капулети, роман. София: издателство ЕРА, 2011.[13][14]
  • Нощта на удавниците, разкази. София: „Безсмъртни мисли“, 2012.

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „ВИК '2004“, в. „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004 г.
  2. ↑ „Стефан Кисьов: Живеех с по 2 лв. на ден, но продължавах да пиша“, интервю на Мариана Антонова, сп. „Ева“, 3 януари 2005 г.
  3. ↑ „Стефан Кисьов пред Prekrasna.bg: Дълбоко в душата си аз съм тъжен, самотен и неразбран!“, интервю, prekrasna.bg, 22 септември 2012 г.
  4. ↑ „Стефан Кисьов пред Prekrasna.bg: Дълбоко в душата си аз съм тъжен, самотен и неразбран!“, интервю, prekrasna.bg, 22 септември 2012 г.
  5. ↑ „Писателят Стефан Кисьов: Трябва да се върнеш у дома. Във всеки смисъл на тази дума“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 26 юли 2014 г.
  6. ↑ „Писателят Стефан Кисьов: „Не знам друга държава, която да позволява на втора страна така да ѝ краде историята“, интервю на Сашка Александрова, в. „Борба“, бр. 206, 24 октомври 2013 г.
  7. ↑ Емилиян Николов, „Стефан Кисьов. Никъде нищо“, рец. в „Литературен клуб“, 23.07.2000 г.
  8. ↑ Лора Шумкова, „Стефан Кисьов? That's cool!“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 5 (428), 26 септември 2000 г.
  9. ↑ Силвия Чолева, „Как тъкмо от безмислиците се раждат значенията“, рец. във в. „Култура“, бр. 45, 17 ноември 2000 г.
  10. ↑ Симона Мирчева, „Прочетете сомнамбула“, рец. във в. „Капитал“, 11 август 2000 г.
  11. ↑ Ангел Игов, „Покана за екзекуция“, рец. във в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
  12. ↑ Воайорът и квартиранткатa на сайта на издателство „Ера“
  13. ↑ Тайната на рицаря Капулети на сайта на издателство „Ера“
  14. ↑ Деян Енев, „Стефан Кисьов надбяга Дан Браун“, електронно списание LiterNet, 16.02.2011, № 2 (135).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него
Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Кисьов&oldid=11991185“.