Стефан Константинов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския лекар. За българския революционер вижте Стефан Константинов.

Стефан Константинов
Мандат
6 октомври 2010 – 15 март 2012 г.
Назначен от 41 Народно събрание
Заместник-министър
  2009-2013 Десислава Димитрова
  2009-2013 д-р Минчо Вичев
Министър-председател
  2009-2013 Бойко Борисов
Предшественик Анна-Мария Борисова
Наследник Десислава Атанасова
Роден
2 януари 1966 г. (51 г.)
Националност българин
Полит. партия ГЕРБ (2010-2012)
Университет МУ-София
Занятие лекарполитик
Портал  Портална икона   Политика

Стефан Константинов Константинов е български лекар и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 януари 1966 г. в гр. София. През 1989 г. завършва Медицинския университет в София, а през 1995 г. става акушер-гинеколог. Известно време работи в Тунис.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2005-2008 г. е секретар на Районната колегия на Българския лекарски съюз.От 2008 до 2009 г. е председател на Районна колегия на Български лекарски съюз, а от 2009 до 2010 г. е заместник-председател на Управителния съвет на БЛС. На 6 октомври 2010 г. е назначен за министър на здравеопазването на мястото на подалата оставка проф. Анна-Мария Борисова.

На 13 март 2012 г. подава оставка от поста министър на здравеопазването[1] пред министър-председателя Бойко Борисов, приемането и е оповестено на 15 март 2012 г. До оставката се стига след серия медийни атаки относно цените на лекарствата и задълбочаващ се конфликт с представители на управляващата партия (ГЕРБ) в Народното събрание относно ключови въпроси по отношение на реформите в здравеопазването.

Според Министерството на здравеопазването и публикуваното заявление за оставка от страна на д-р Стефан Константинов причината за напускане е липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. [2]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]