Стефан Косача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
((sr)) Същинските сръбски земи върху/и територията на днешна Сърбия с Войводина и Косово
Моравското деспотство, Кралство Босна, Херцеговина и Черна гора в периода на османското им завоюване през 15 век - хронология

Стефан Вукшич Косача (на босненски: Стефан Вукчић Косача, Stefan Vukčić Kosača; 1404 – 22 май 1466 г.) е основател на херцогството на Свети Сава или както е известно от историята – Херцеговина, понеже се провъзгласява за войвода на тази земя или по западен тертип Херцог на Свети Сава. Той е син на Вукац Косача, брат на великия войвода Сандал Косача.

Най-видният представител на фамилията Косача и основател на херцогството, разширява семейното си владение в годините 1441-1443 с Омиш, Полиц, Требине, Клобук. През тези три години, както и през следващата 1444 г., използвайки заетостта на деспот Георги с похода на Ян Хуниади и Владислав Варненчик през българските земи с цел изгонването на османците от Балканите и снемане на претенциите към Константинопол, Стефан Косача завзема и част от владенията в Зета на деспота. Стефан Косача превзема Подгорица с крепостите Медун и Соко, както и Бар на адриатическото крайбрежие. Застрашен от зетския владетел Стефан Църноевич, който му отнема Бар и Омиш, Косача влиза в съюз с босненския крал Стефан Томаш. В знак на постигнатия съюз Стефан Томаш се жени за дъщерята на Косача - Катарина Косача (1446)[1], който династичен акт се счита до днес за символичното обединение на Босна и Херцеговина.

На 15 февруари 1444 г. Стефан Косача сключва договор с Алфонсо V, крал на Арагон и Неапол, по силата на който се признава за негов васал и в замяна получава помощта на краля срещу своите врагове - босненския крал Стефан Томаш, войводата Иваниш Павлович и Венецианската република. С този договор Стефан се задължава да плаща редовна годишна васална вноска към Алфонсо вместо към османския султан, както било до онзи момент[2].

През 1448 г. заставайки на страната на османците и деспот Георги срещу Кралство Босна, Косачасе провъзгласява в Милешево над гроба на свети Сава за негов православен войн и влиза в конфликт за наследството му с босненския крал и кралство. Територията под негов контрол става известна на света като Херцеговина и се простира от река Лим и Цетине на югоизток до Которския залив и Рама на северозапад. Владее тази област като независим владетел. Стремежът му е да установи икономическа самостоятелност и независимост на областта, полагайки значими усилия за превръщането на Херцег Нови в морски и търговски център. Влиза в спречквания и интриги с Котор и Дубровник в годините 1451-1454, като към тях са въвлечени по един или друг повод и синът му Владислав Херцегович, босненският крал Стефан Томаш, властелите Влатковичи и други османски васали. Благодарение на изпратената му османска военна помощ успява да се наложи над опонентите си, помирявайки се с Владислав и Дубровнишката република. След като османците предявяват претенции за владението му, влиза в стратегически съюз с новия босненски крал Стефан Томашевич Котроманич (1461). След завземането на Босна от османците през 1463 г., неговото владение поетапно е овладявано и разделяно от 1465 г. между съседите му. Към Османската империя са присъединени Хум и Подринието, а към Венецианската република районът по поречието на Неретва.

Към края на живота си херцогът на Свети Сава владее само една тясна крайбрежна ивица с Херцег Нови, която е известна в историята като Стара Херцеговина.

Цялата област, известна като Херцеговина, пада под османска власт през 1483 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Косача има три брака. През 1424 г. се жени за Елена Балшич, дъщеря на Балша III, и от нея има три деца:

  • Катарина Косача, омъжена за краля на Босна Стефан Томаш, погребана в Санта Мария ин Арачели, а на 25 ноември 1478 г. е канонизирана от Римската католическа църква
  • Владислав Херцегович (1427—1489), херцог на Свети Сава.
  • Владко Херцегович (1426—1489), херцог на Свети Сава.

След като Елена Балшич умира през 1453 г., Стефан Косача се оженва отново през 1455 за Барбара (починала в 1459) и за Сесилия през 1460 г. Той има още един син, за който не е сигурно дали е от Барбара или Сесилия:

  • Ахмед паша Херсекли (1459—1517), с християнско име Стефан Херцегович. Той е взет за заложник от султан Мехмед II и приема исляма[3]. Пет пъти е велик везир и през 1481 г. се жени за Хунди-хатун, дъщеря на Баязид II.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. William Miller (1921). Essays on the Latin Orient. pp. 508–509. Посетен на 26 февруари 2011.
  2. Momčilo Spremić, Balkanski vazali kralja Alfonsa Aragonskog, Prekinut uspon, Beograd 2005, pp. 355–358
  3. Safvet-beg Bašagić (1900). Kratka uputa u prošlost Bosne i Hercegovine, od g. 1463–1850 (in Serbo-Croatian). p. 20. „U Hercegovini Mahmut paša je udario na nenadani otpor. Kršna zemlja Hercegovina sa golim brdima, tijesnim klancima i nepristupnim gradovima zadavaše turskom konjaništvu puno neprilika. Osim toga domaći bogumili junački su se borili uz svoga hercega i njegove sinove. Doduše Mahmut paša je dolinom Neretve sjavio do pod Blagaj i obsijedao ga; nu je li ga zauzeo ili je poslije nagodbe s hercegom predao mu se, nema sigurnih vijesti. Videći herceg Stjepan, da bez povoljna uspjeha, Mahmut paša ne će ostaviti Hercegovine, otpremi najmlagjega sina Stjepana s bogatim darovima sultanu, da moli primirje. Na to Fatih ponudi, da gornju polovinu svojih zemlje ustupi Turskoj, a donju zadrži za se i za sinove. Mladoga Stjepana kao taoca zadrži u Carigradu, koji iza kratkog vremena pređe na Islam pod imenom Ahmed beg Hercegović. Herceg Stjepan pristane na sultanovu ponudu, pa sklopi mir i ustupi Turcima svu gornju Hercegovinu do Blagaja. Na to Mahmud paša bude pozvan u Carigrad.“