Стефан Косача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
((sr)) Същинските сръбски земи върху/и територията на днешна Сърбия с Войводина и Косово
Моравското деспотство, Кралство Босна, Херцеговина и Черна гора в периода на османското им завоюване през 15 век - хронология

Стефан Вукшич Косача (на бошняшки: Стефан Вукчић Косача, Stefan Vukčić Kosača; 1404 - 22 май 1466 г.) е основател на херцогството на Свети Сава или както е известно от историята - Херцеговина, понеже се провъзгласил за войвода на тази земя или по западен тертип Херцог на Свети Сава. Той бил син на Вукац Косача, брат на великия войвода Сандал Косача.

Най-видният представител на фамилията Косача и основател на херцогството, разширява семейното си владение в годините 1441-1443 с Омиш, Полиц, Требине, Клобук. През тези три години, както и през следващата 1444 г., използвайки заетостта на деспот Георги с похода на Ян Хуниади и Владислав Варненчик през българските земи с цел изгонването на османците от Балканите и снемане на претенциите към Константинопол, Стефан Косача завзема и част от владенията в Зета на деспота. Стефан Косача превзема Подгорица с крепостите Медун и Соко, както и Бар на адриатическото крайбрежие. Косача застрашен от зетския владетел Стефан Църноевич, който му отнема Бар и Омиш, влиза в съюз с босненския крал Стефан Томаш. В знак на постигнатия съюз Стефан Томаш се жени за дъщерята на Косача - Катарина Косача (1446), който династичен акт се счита до днес за символичното обединение на Босна и Херцеговина.

На 15 февруари 1444 г. Стефан Косача сключва договор с Алфонсо V, крал на Арагон и Неапол, по силата на който се признава за негов васал и в замяна получава помощта на краля срещу своите врагове, а именно босненския крал Стефан Томаш, войводата Иваниш Павлович и Венецианската република. С този договор Стефан се задължава да плаща редовна годишна васална вноска към Алфонсо вместо към Османския султан, както било до онзи момент.

През 1448 г. заставайки на страната на османците и деспот Георги срещу Кралство Босна, се провъзгласява в Милешево над гроба на свети Сава за негов православен войн и влиза в конфликт за наследството му с босненския крал и кралство. Територията под негов контрол става известна на света като Херцеговина и се простира от река Лим и Цетине на югоизток до Которския залив и Рама на северозапад. Владее тази област като независим владетел. Стремежът му е да установи икономическа самостоятелност и независимост на областта, полагайки значими усилия за превръщането на Херцег Нови в морски и търговски център. Влиза в спречквания и интриги с Котор и Дубровник в годините 1451-1454, като към тях са въвлечени по един или друг повод и синът му Владислав Херцегович, босненския крал Стефан Томаш, властелите Влатковичи и други османски васали. Благодарение на изпратената османска военна помощ за него успява да се наложи над опонентите си, помирявайки се с Владислав и Дубровнишката република. След като османците предявяват претенции за владението му, влиза в стратегически съюз с новия босненски крал Стефан Томашевич Котроманич (1461). След завземането на Босна от османците през 1463 г., неговото владение поетапно е овладявано и разделяно от 1465 г. между съседите му. Към Османската империя са присъединени Хум и Подринието, а към Венецианската република районът по поречието на Неретва.

Към края на живота си херцогът на Свети Сава владее само една тясна крайбрежна ивица с Херцег Нови, която е известна в историята като Стара Херцеговина.

Цялата област, известна като Херцеговина, пада под османска власт през 1483 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Косача имал три брака. През 1424 г. се оженил за Елена Балшич, дъщеря на Балша III, и от нея имал три деца:

  • Катарина Косача, омъжена за краля на Босна Стефан Томаш, погребана в Санта Мария ин Арачели, а на 25 ноември 1478 г. е канонизирана от Римската католическа църква
  • Владислав Херцегович (1427—1489), херцог на Свети Сава.
  • Владко Херцегович (1426—1489), херцог на Свети Сава.

След като Елена Балшич починала през 1453 г., Стефан Косача се оженил отново през 1455 за Барбара (починала в 1459) и за Сесилия през 1460 г. Той имал още един син, за който не е сигурно дали е от Барбара или Сесилия:

  • Херсекли Ахмед паша (1459—1517), с християнско име Стефан Херцегович. Той бил взет за заложник от султан Мехмед II и приел исляма. Пет пъти бил велик везир и през 1481 г. се оженил за Хунди-хатун, дъщеря на Баязид II.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]