Стефан Марковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Марковски
северномакедонски писател
Роден
1 декември 1990 г. (33 г.)

Учил вСкопски университет
Семейство

Уебсайт
Стефан Марковски в Общомедия

Стефан Марковски (на македонска литературна норма: Стефан Марковски) е съвременен северномакедонски писател, философ, драматург и киносценарист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Марковски e роден в Гевгели на 1 декември 1990 година. Завършва обща и съвременна книжовност във Филологическия, а след това и философия във Философския факултет на Скопския университет. Специализира и филмови и телевизионни сценарии във Факултета за драматични изкуства.[1]

Марковски пише сценарии за късометражни и дългометражни филми. Автор е на множество есета, статии и трудове в областта на теоретичното езикознание и философията. Хоноруван преподавател е в гимназия „Йосиф Йосифовски“ в родния му град. Преподава и в лаборатория за творческо писане.[1]

Член е на Дружеството на писателите на Македония, на Македонския център на Международния театрален институт, на „Версополис“ и на други творчески асоциации. От 2018 година е главен и отговорен редактор на най-старото северномакедонско литературно списание „Современост“.[1]

Редактор е и на литературното издание „Стожер“, издавано от Дружеството на писателите на Македония.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Петре М. Андреевски“ за роман (2009);
  • Втора награда на Македонската академия на науките и изкуствата – за разказ (2008);
  • „Бели мугри“ за поетическа книга (2016);
  • „Кръсте Чачански“ за сборник от разкази (2017),
  • „Книжовно перо“ награда на Хърватското книжовно дружество за преводна книга на годината (2017);
  • „Македонски книжовен авангард“ за сборник от разкази (2015);
  • „Горан Буич“ награда на Хърватското книжовно дружество (2019);
  • „Празник на липите“ (2022);
  • „Скрипт фест“ за най-добър сценарий (2022);
  • „7-и ноември“ на община Гевгели (2014).[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Еднопосочно“ (роман, 2009);
  • „Апейрон“ (поезия, 2010);
  • „За някои спомени на онази някогашност“ (поезия, 2010);
  • „Йерархична еволюция на съзнанието“ (психология и философия, 2012);
  • „Мета(де)конструкция и обща философия“ (философия, 2012);
  • „Щастието е глагол“ (психология и философия, 2013);
  • „Продавачът на вятър и мъгла и на други приказки“ (разкази и драма, 2015);
  • „In Nomine“ (поезия, 2016);
  • „Смъртта долита с насмешка“ (разкази, 2017);
  • „По следата на белия грифон“ (поезия, 2018);
  • „Ересни писма или намирайки ги небесата, които сияят в червено“ (роман, 2018).[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Стефан Марковски // Съюз на свободните писатели в България. Посетен на 20 декември 2018 г.