Стефан Нанов
| Стефан Нанов | |
| революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Стефан Георгиев Нанов е български емигрантски деец и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), приел идеите на македонизма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Нанов е роден в битолското влашко село Маловище, тогава в Османската империя. През 1928 година замества Евтим Спространов като член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[1] Присъединява се към ВМРО (обединена) и става секретар на I район в София, редактор и завеждащ издаването на органа на Окръжния комитет „Обединист“. През 1936 година е съден на процеса срещу ВМРО (обединена), където се декларира като етнически македонец.[2] По време на Втората световна война поддържа близки връзки със семейството на Венко Марковски.[3] През 1944 година подписва Апела към македонците в България[4] и се включва във Временното македонско представителство в Македонския научен институт заедно с Георги Деспотов и Перо Шанданов.[5] Между 1945 – 1947 година е член на Македонския научен институт.[6] По предложение на Лазар Колишевски, Михайло Апостолски и Светозар Вукманович е създадено Временното македонско представителство за България, в което той влиза заедно с Павел Шатев, Кирил Мильовски, Перо Манговски, Мире Анастасов, Георги Деспотов, Георги Абаджиев, Григор Ташков, Асен Чаракчиев и Перо Шанданов.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 224, 229, 232.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 17
- ↑ Марковска, Дока. Истината за живота и делото на Венко Марковски, сп. България-Македония, Брой 4, 2007 г.
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 374 – 375.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 399.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 328.
