Стефан Ненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Ненов
български офицер
Роден

Стефан Ненов Ненов е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 4 пехотен плевенски полк по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), интендант на 2-ра отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Ненов е роден на 27 юли 1867 г. в Сливен. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 121 по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 8 пехотен приморски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 20 пехотен добруджански полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, през 1909 г. е командир на дружина от 17 пехотен доростолски полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник

Подполковник Ненов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 4 пехотен плевенски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е интендант на 6-a пехотна бдинска дивизия, като на 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник, след което служи като интендант на 2-ра отделна армия.

На 4 декември 1920 г. съгласно заповед № 163 по Министерството на войната е произведен в чин генерал-майор, а съгласно Царска заповед №196 на същия ден е уволнен от служба. Със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната, за отличия и заслуги през втория период на войната, като интендант на 6-a пехотна бдинска дивизия, генерал-майор Ненов е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 174 – 175

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България