Стефан Ненов

Стефан Ненов
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	Сливен, Република България

Стефан Ненов Ненов е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 4^-ти пехотен плевенски полк по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), интендант на 2^-ра отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стефан Ненов е роден на 27 юли 1867 г. в Сливен. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 121^-ви по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 8^-и пехотен приморски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 20^-и пехотен добруджански полк. Докато полкът квартирува в Разград, капитан Ненов става съосновател на местното културно дружество „Лес“ през 1901 г. През 1906 г. е произведен в чин майор, през 1909 г. е командир на дружина от 17^-и пехотен доростолски полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник

Подполковник Ненов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 4^-ти пехотен плевенски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е интендант на 6^-a пехотна бдинска дивизия, като на 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник, след което служи като интендант на 2^-ра отделна армия.

На 4 декември 1920 г. съгласно заповед № 163 по Министерството на войната е произведен в чин генерал-майор, а съгласно Царска заповед №196 на същия ден е уволнен от служба. Със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната, за отличия и заслуги през втория период на войната, като интендант на 6^-a пехотна бдинска дивизия, генерал-майор Ненов е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1895)
• Майор (1906)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1 октомври 1915)
• Генерал-майор (4 декември 1920)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие (1921)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 324.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.