Стефан Нерезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Нерезов
Генерал от пехотата
български военен деец
български военен деец
Информация
Служба 1888 – 1920
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Командвания 8 пехотен полк
9 пехотна дивизия (ПСВ)
3 армия (ПСВ)
1-ва армия (ПСВ)
Битки Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
16 април 1925 г. (57 г.)

Стефан Михайлов Нерезов е български офицер (генерал от пехотата), заемал редица висши ръководни длъжности в българската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.

Ранна военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. През 1892 година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 г. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-и артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. По-късно, през 1900 година, капитан Нерезов е инспектор във Военното училище, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд

От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина от 1-ви, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник. На 1 юни 1909 година поема командването на 8 пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел, е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.

На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918), генерал Нерезов е началник на 9 пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3 армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917 – 1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.

След края на войната е началник на 1-ва военно-инспекционна област, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата, и преминава в запаса.

Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Иван Луков началник на Щаба на армията (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) Петър Мидилев