Стефан Паприков

Стефан Паприков
Министър на войната
Мандат 30 януари 1899 – 31 март 1903
Министър-председател
1899	Димитър Греков
Предшественик	Никола Иванов
Наследник	Михаил Савов
Роден	12 април* 1858 Пирдоп, Османска империя
Починал	30 май 1920 г. (на 62 г.) София, България
Националност	България
Занятие	генерал-лейтенант • политик
Народен представител в: XVII ОНС
Портал    Политика

Стефан Георгиев Паприков е български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза.

Биография

Младежки години, начало на военна кариера

Стефан Паприков е роден на 12 април (24 април нов стил) 1858 г. в Пирдоп. През 1875 – 1876 г. е учител в Панагюрище, където се включва в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.

След Освобождението постъпва в Командата на волноопределяющите се, а по-късно във Военното училище в София и завършва в първия випуск през ноември 1879 г. Произведен е в чин подпоручик и зачислен в 1-ва пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а през 1883 г. завършва Военната академия в Санкт Петербург и служи в 20-а пехотна дружина. От 21 февруари 1884 г. е командир на 12-та пехотна дружина. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Паприков е началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница (5 – 7 ноември) и ръководи операциите срещу Пирот, въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз Александър Батенберг за отстъпление.

След войната е помощник-началник-щаб и участва в потушаването на проруския Офицерски бунт от 1887 г. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, а на 18 август с.г. е назначен за началник на Генералния щаб, след което е началник на Военното училище (1887 – 1891). На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Административния отдел в Щаба на войската (1891 – 1895). На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник. През 1896 – 1899 г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е военен министър в правителствата на Димитър Греков, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов и Стоян Данев (1899 – 1903). На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.

Кабинетът на Александър Малинов. Отляво надясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, Георги Калинков (чиновник), Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. 1908 г.

След напускането на правителството Паприков за известно време е инспектор на пехотата (1904 – 1905), след което е изпратен като дипломатически представител на България в Русия (1906 – 1908). На 17 април 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и същата година се уволнява от армията и става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов. Той е на тази длъжност по време на обявяването на независимостта на България и играе важна роля за дипломатическата ѝ защита.

Къщата на Стефан Паприков на ул. Кракра 16 (сега Българо-американска кредитна банка)

След падането на правителството на Малинов Стефан Паприков става пълномощен министър на България в Русия (1910 – 1912).

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е представител на България при Главната квартира на сръбската армия. Той участва и в българската делегация за сключването на Лондонския договор през 1913 г.

Политическа кариера

Паприков е народен представител в XVII Обикновено Народно събрание (1914 – 1919). В периода 1915 – 1918 година е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.

Генерал-лейтенант Стефан Паприков умира на 30 май 1920 година в София.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (1 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (15 ноември 1900)
• Генерал-лейтенант (17 април 1908)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
• Княжеский орден „Свети Александър“ II степен с брилянти
• Народен орден „За военна заслуга“ I степен

Библиография

• Записки по военна администрация. Курс на Софийското военно училище. 1887.
• Сборник на приказите, указите и циркулярите по военното ведомство. 1887.
• Гургулят-Брезник-Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885. 1891.
• Кратък учебник по военна администрация. 1891.
• Учебник по военна администрация. 1893.
• Военна администрация. Военно домакинство. 1894.

Източници

• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Форуми „Бойна Слава“ – Паприков, Стефан Георгиев

• Портал „Военна история на България“