Стефан Георгиев Паприков е български военен деец , генерал-лейтенант , дипломат и политик от Демократическата партия , почетен флигел-адютант на Княза.
Стефан Паприков е роден на 12 април (24 април нов стил ) 1858 г. в Пирдоп . През 1875 – 1876 г. е учител в Панагюрище , където се включва в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.
След Освобождението постъпва в Командата на волноопределяющите се , а по-късно във Военното училище в София и завършва в първия випуск през ноември 1879 г. Произведен е в чин подпоручик и зачислен в 1-ва пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик , а през 1883 г. завършва Военната академия в Санкт Петербург и служи в 20-та пехотна дружина.[1] капитан .
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Паприков е началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница (5 – 7 ноември) и ръководи операциите срещу Пирот , въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз Александър Батенберг за отстъпление.[2]
След войната е помощник-началник-щаб и участва в потушаването на проруския Офицерски бунт от 1887 г. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор , а на 18 август същата година е назначен за началник на Генералния щаб , след което е началник на Военното училище (1887 – 1891 ). На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Административния отдел в Щаба на войската (1891 – 1895 ). На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник . През 1896 – 1899 г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е военен министър в правителствата на Димитър Греков , Тодор Иванчов , Рачо Петров , Петко Каравелов и Стоян Данев (1899 – 1903 ).[1] генерал-майор .
След напускането на правителството Паприков за известно време е инспектор на пехотата (1904 – 1905 ), след което е изпратен като дипломатически представител на България в Русия (1906 – 1908 ). На 17 април 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и същата година се уволнява от армията и става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов . Той е на тази длъжност по време на обявяването на независимостта на България и играе важна роля за дипломатическата ѝ защита.[1]
Къщата на Стефан Паприков на ул. Кракра 16 (сега Българо-американска кредитна банка)
След падането на правителството на Малинов Стефан Паприков става пълномощен министър на България в Русия (1910 – 1912 ).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е представител на България при Главната квартира на сръбската армия. Той участва и в българската делегация за сключването на Лондонския договор през 1913 г.[1]
Паприков е народен представител в XVII Обикновено Народно събрание (1914 – 1919 ). В периода 1915 – 1918 година е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.[1]
Генерал-лейтенант Стефан Паприков умира на 30 май 1920 година в София.
Записки по военна администрация. Курс на Софийското военно училище. 1887. Сборник на приказите, указите и циркулярите по военното ведомство. 1887. Гургулят-Брезник-Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885. 1891. Кратък учебник по военна администрация. 1891. Учебник по военна администрация. 1893. Военна администрация. Военно домакинство. 1894.
↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . ↑ Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. , с. 169
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва служебно назначение или временно изпълняващ длъжността
България
Политика
