Стефан Петков (ботаник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петков.

Стефан Петков
Български ботаник
Роден
Починал
Научна дейност
Област Биология

Стефан Павликянов Петков е български ботаник, професор и академик на БАН. Основоположник на ботаническата наука в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Петков е роден на 17 юни 1866 г. в гр. Ловеч. Учи в родния си град, а средно образование завършва в Априловската гимназия (Габрово). Със стипендия на Министерството на народното просвещение следва в Гентския университет (Белгия). Завършва като „Доктор по естествени науки“ и специалност ботаника. През 1894 г. се завръща в България и една година работи като учител.

От 1895 г. работи в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ : асистент, редовен доцент (1901), извънреден професор (1906). Завеждащ катедра по специална ботаника (1911). Три пъти е избиран за декан на физико-математическия факултет. Ректор на университета 1925-1926 г. Над 30 години е уредник на Университетския ботанически институт и градина. Действителен член на Българска академия на науките от 1907 г. и за известен период неин подпредседател.

Научноизследователската му работа е в областта на водорасловата флора, гъбната и мъховата растителност, горската растителност, физиология на растенията и др. Поставя началото на алгологията в българската наука. Автор на над 170 научни труда и публикации, учебници по ботаника, библиография на българската флора (1913) и др. Изследовател на българските планини и черноморското крайбрежие. Неговите лекции по ботаника са издадени в два тома през 1929 г. В чест на професор Петков е наречен открития от него нов растителен род „Petkovia“.

Създател и активен деятел на „Съюза за защита на родната природа“. Успява да убеди общественото мнение и през 1933 г. Народното събрание приема Закон за защита на родната природа.Един от основателита на Българското природо-изпитателно дружество, Българското пещерно дружество, Българското ботаническо дружество и е техен дългогодишен председател. Член на Ловчанското културно-благотворително дружество в гр. София. Активен деец по издаването на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.

Награден е с Орден „За независимостта на България“ (1908) и Медал „За наука и изкуство“ (1921).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Известия на РИМ Ловеч, т. III, Лч., 1998, Василев Г., Приносът на ловчанци в изграждане основите на българската наука след Освобождението, с. 133-134