Стефан Салгънджиев
| Стефан Салгънджиев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 февруари 1911 г.
|
| Учил в | Халкинска семинария |
Стефан Колчев Салгънджиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и журналист.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Салгънджиев е роден през 1847 година в Ески Заара. Учи в родния си град, в българското училище в Цариград и гръцката Халкинска семинария.[1]
В годините 1868 – 1870 Стефан Салгънджиев е български учител в Солун[1] и редактор на българския отдел на официалния четириезичен (турски, гръцки, еврейски и български) орган на вилаета „Солун“. Сближава се с валията Мехмед Акиф паша Арнавуд, който го наема да обучава сина му на български език.[4] Активно участва в обществения живот на солунските българи и в 1868 година е сред основателите на Солунската българска община.[1] В Солун настоява в обучението да се използва книжовният български език, а не местният говор.[4]
В края на февруари 1970 година се венчава в Кукуш и дарява на тамошното читалище „едно годишно течение на Солунския вилаетски вестник“, а съпругата му – пари.[5] След закриването на българския отдел на вестник „Солун“, Салгънжжиев работи като чиновник в Солунското вилаетско управление до началото на 1872 година.[6]
В периода 1872 – 1878 година е български учител в Сяр, изпратен от Македонската българска дружина. В изключително трудна обстановка в 1872 година с помощта на Илия Касъров от Копривщица и Златан Миленков от Христос успява да разкрие първото българско училище в къщата на Хаджи Аргир в махалата Горна Каменица. Салгънджиев спомага и за изграждането на българска община и български параклис в махалата Долна Каменица, в къщата на Илия Забитов. Води ожесточена борба срещу гръцката пропаганда в Сярско, заради което многократно е арестуван. Докато пребивава в Сяр гърците организират срещу него два неуспешни опита за убийство.[7] В 1873 година Салгънджиев мести училището във Вароша - в къщата на един от най-ревностните серски българи Константин Говедаров в махалата Чай Бойнунда. След още една година отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница.[8]
През август 1873 година Салгънджиев се нарежда сред основателите на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[9][10] На 20 май 1878 година от името на дружеството той подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[11]
В дейността си е подкрепян от Българската екзархия, Българското читалище в Цариград, Македонската българска дружина, както и от Петко Славейков, Стефан Веркович и други.
През 1878 година Салгънджиев за кратко е служител в Окръжния административен съвет в София. През учебната 1878 - 1879 година е назначен от екзарх Йосиф за главен учител на българското класно училище в Одрин. От есента на 1879 година живее в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Секретар е на Санитарната инспекция в града. Активно участва в движението за съединие на Източна Румелия с Княжество България[1] през 1885 година и е член на БТЦРК.[12]
Документално наследство[редактиране | редактиране на кода]
Салгънджиев сътрудничи на вестниците „Македония“, „Право“, „Век“ и други.[1] Автор е на ценни спомени - „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, издадени в две части в Пловдив през 1906 година.[13] Писмата му, публикувани през 1943 година от Христо Гандев са ценен източник за народностните борби в Сяр, Сярско и Одрин.[14][15] През 2023 година Македонския научен институт публикува изданието „Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства“, в което са събрани спомените, писмата, статиите и други документални материали на Салгънджиев.[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
- ↑ Документи за българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969. с. 533.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 124 - 126.
- ↑ а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ Пауновски, Владимир. Вестник „Солун“ от четири на два езика // Солун и българите: история, памет, съвремие. БАН, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 123.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства. София, 2023, стр. 132.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 77.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 157 – 158.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 50.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
- ↑ Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36.
- ↑ Салгънджиевъ, Стефанъ К. Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда. Пловдивъ, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, 1906. Посетен на 20 март 2016.
- ↑ Гандев, Христо. Писмата на Ст. Салгънджиев от 1874 до 1878 г. по народностните борби в Сер, Сярско и Одрин // Беломорски преглед II. 1943. с. 81 – 176.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 222.
- ↑ Стефан Салгънджиев - Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства // mni.bg, 14.04.2023.
