Стефан Славчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Славчев
български военен деец
Роден: 7 декември 1869 г.
Починал: 30 юни 1965 г. (95 г.)

Стефан Стефанов Славчев е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Славчев е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. През 1889 завършва Военното училище в София, като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. През 1896 г. завършва артилерийската инженерна апликационна школа в Торино, Италия. През 1899 г. е произведен в чин капитан.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) полковник Славчев е командир на тежката артилерийска бригада в 1–ва армия, която взема участие в Нишката операция (14 октомври – 9 ноември 1915). На 15 ноември същата година е назначен за началник на артилерията в Щаба на Действащата армия, като на 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След края на войната на 12 октомври 1918 г. генерал Славчев е назначен за помощник на инспектора на артилерията. За участието си в Първата световна война е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, Княжеский орден „Свети Александър“ III степен и няколко чуждестранни ордена.[1] На 9 август 1919 г. е уволнен от армията и зачислен в запаса.

Генерал-майор Стефан Славчев умира на 30 юни 1965 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генчева, Ц., Драганова, Т., Димитров, Й., стр. 333

Източници[редактиране | редактиране на кода]