Стефан Сотиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Сотиров
български генерал
Роден: 12 септември 1880 г.
Починал: 17 юли 1973 г. (92 г.)
?

Стефан Сотиров Господинов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 септември 1880 година в Сливен. Майка му Димитрина Кюркчипеткова е една от първите учителки в девическото училище в града, дъщеря на общественика Стефан Кюркчипетков. Завършва пети клас на мъжката гимназия в родния си град. На 1 януари 1900 година завършва Военното училище в София като артилерист. Службата му започва в първо планинско артилерийско отделение. Известно време е на служба в четвърти артилерийски полк и тежкият артилерийски полк във Видин. От 1912 година е командир на батарея в четвърти артилерийски полк. През Първата световна война е командир на батарея в шести артилерийски полк (1915 – 1918). Два пъти раняван по време на войната. От януари 1925 година излиза в запас. Между 1925 и 1944 година е директор на дъскорезница в село Бараково.От 26 април 1932 до 31 май 1934 е кмет на град Сливен[1]. по време на мандата му са построени почивни станции в местността Карандила, както и хотел „№3“ в Сливенските минерални бани. Сменен е след Деветнадесетомайския преврат. От 1935 до 1936 г. е Областен управител на Старозагорска област. След 9 септември 1944 г. е направен комендант на Сливен. В периода октомври 1944 – 1 юли 1945 година е командир на трета пехотна балканска дивизия. На 17 ноември 1950 година е арестуван и осъден на 1 година затвор заради недостатъчно активни действия срещу горяните.[2]. Освободен е след 1 година, но пенсията му е отнета за 5 години, но впоследствие е възстановена. Умира на 17 юли 1973 г. Награждаван е два пъти с орден „За храброст“ IV ст. (1912, 1915), 1 клас и III ст., II кл. (1916).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 159
  2. Кратка биография на сайта Бойна слава