Стефан Тафров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Тафров
български дипломат
Stefan Tafrov 2017.jpg
Роден
11 февруари 1958 г. (61 г.)
Политика
Партия „Да, България“
Стефан Тафров в Общомедия

Стефан Любомиров Тафров е български дипломат и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“ (1983).

Владее 6 езика: английски, френски, италиански, испански, полски и руски[1].

Работи като редактор в списание „Съвременник“, завежда отдел „Външна политика“ на вестник „Демокрация“ [1] (1989 – 1991) и Международния отдел на Съюза на демократичните сили [1] (1990 – 1991). Член и основател е на граждански сдружения за защита на правата на човека и насърчаване на демокрацията в България, в това число Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

През март 2001 г. става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 в България е кандидат-депутат от листата на Синята коалиция. На парламентарните избори през 2017 г. води листата на „Да, България“ в 24 МИР София.

През 2019 г. става победител в първите електронни вътрешни избори на „Да, България“ и става водещ кандидат на Движението за изборите за представители на България в Европейския парламент. Кандидат е в листата на обединението „Демократична България“, от което е част „Да, България“, за Европейските избори през 2019г.

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • заместник-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2014 г. от Източноевропейската регионална група[2];
  • председател на Трети комитет към ООН, Ню Йорк, занимаващ се със социални, хуманитарни и културни въпроси (от 1 октомври 2013)[3];
  • постоянен представител в ООН, Ню Йорк (2001 – 2006) и 31 януари 2012 г. – 25 юли 2016 г. Бил е постоянен представител по време на участието на България в Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.; вкл. и ротационен президент на Съвета за сигурност през септември 2002 и декември 2003 г.[4][5][1];
  • посланик във Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО, Париж [1], (февруари 1998 – февруари 2001);
  • посланик във Великобритания и в Република Ирландия (1995 – 1997);
  • посланик в Италия и Малта (1992 – 1995) [1];
  • първи заместник-министър на външните работи (ноември 1991 – май 1992 и февруари 1997 – януари 1998);
  • съветник по външната политика на президента Желю Желев [1] (август 1990 – ноември 1991).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж UN General Assembly – Third Committee – Social, Humanitarian and Cultural – Bureau. Third Committee. Chair of the 68th Session. // www.un.org. Организация на обединените нации. Посетен на 2 октомври 2013. (на английски)
  2. Посланик Стефан Тафров бе избран за зам.-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2014 г.. // МВнР, 8 януари 2014. Посетен на 15 януари 2014. (на български)
  3. Колева, Жени. Стефан Тафров става председател на комитет на Общото събрание на ООН. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 2 октомври 2013. Посетен на 2 октомври 2013.
  4. Указ № 38 от 31 януари 2012 г. Обн. ДВ. бр. 12 от 10 февруари 2012 г.
  5. List of countries, which have been members of the Security Council. // www.un.org. Организация на обединените нации. Посетен на 5 август 2016. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]