Стефан Тафров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Тафров
български дипломат
Стефан Тафров 
Роден: 11 февруари 1958 г. (59 г.)

Стефан Любомиров Тафров е български дипломат и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“ (1983).

Владее 6 езика: английски, френски, италиански, испански, полски и руски. [1]

Работи като редактор в списание „Съвременник“, завежда отдел „Външна политика“ на вестник „Демокрация“ [1] (1989 – 1991) и Международния отдел на Съюза на демократичните сили [1] (1990 – 1991). Член и основател е на граждански сдружения за защита на правата на човека и насърчаване на демокрацията в България, в това число Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

През март 2001 г става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 в България е кандидат-депутат от листата на Синята коалиция. На парламентарните избори през 2017 г. води листата на "Да, България" в 24 МИР София.

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • заместник-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2014 г. от Източноевропейската регионална група[2];
  • председател на Трети комитет към ООН, Ню Йорк, занимаващ се със социални, хуманитарни и културни въпроси (от 1 октомври 2013)[3];
  • постоянен представител в ООН, Ню Йорк (2001 – 2006) и 31 януари 2012 г. – 25 юли 2016 г. Бил е постоянен представител по време на участието на България в Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.; вкл. и ротационен президент на Съвета за сигурност през септември 2002 и декември 2003 г.[4][5][1];
  • посланик във Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО, Париж [1], (февруари 1998 – февруари 2001);
  • посланик във Великобритания и в Република Ирландия (1995 – 1997);
  • посланик в Италия и Малта (1992 – 1995) [1];
  • първи заместник-министър на външните работи (ноември 1991 – май 1992 и февруари 1997 – януари 1998);
  • съветник по външната политика на президента Желю Желев [1] (август 1990 – ноември 1991).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]