Стефан Тодоров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Тодоров.

Стефан Тодоров (офицер)
български офицер от Генералния щаб
Роден
Починал
неизв.

Етнос българи
Образование Национален военен университет
Академия на Генералния щаб

Стефан Тодоров Тодоров е български офицер, подполковник от Генералния щаб, помощник-началник на разузнавателна секция през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Тодоров е роден на 10 август 1874 г.[1] в Лозенград, Османска империя. На 14 юли 1891 г. постъпва на военна служба. През 1895 г. завършва в 16 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. През 1898 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи в 6 пехотен търновски полк и на 2 август 1903 г. в чин капитан. През 1906 г. като капитан от 19 пехотен шуменски е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1909 г.[2] През 1909 г. е командир на рота от 13 пехотен рилски полк, а през 1911 г. е командир на рота от 6 пехотен търновски полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Тодоров е помощник-началник на разузнавателна секция, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Стефан Тодоров първоначално е началник-щаб на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1917), на 30 май 1916 г. е произведен в чин подполковник, а през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3] След това е началник щаб и на самата дивизия, като за тази служба през 1918 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата[4], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната[5]. Уволнен е от служба на 3 април 1920 г.

По време на военната си кариера служи също така и в 17 пехотен доростолски полк, като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и като началник-щаб на 6 пехотна бдинска дивизия.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според Танчев е роден на 2 август
  2. Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ №108 24 октомври 1906; №92 3 септември 1909; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 152)
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 13
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215 – 216

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България