Стефан Тончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Тончев
български политик
Роден: 14 февруари 1892 г.
Починал: 19 ноември 1977 г. (85 г.)
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   

Стефан Тончев Хинов е български политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. завършва специалност „Право“ в Софийския университет. От 1923 г. е член на лявото крило на БЗНС, а от 1934 г. – на БЗНС Александър Стамболийски. В периода 1942 – 1944 г. участва в изграждането на Отечествения фронт.

От 1945 до 1947 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите, а от 1947 до 1949 г. – министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения[1]. Отстранен е от правителството заради позицията си за сливане на БЗНС с Българската комунистическа партия, която е отхвърлена от самите комунисти.[2]

Умира в София на 19 ноември 1977 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 232, ISBN 954-528-790-X
  2. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 151.
--- министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения (11 декември 1947 – 6 октомври 1949) Георги Чанков