Стефан Узунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Узунов
български генерал
Роден
Починал
5 ноември 1991 г. (62 г.)
?

Националност България
Учил вНационален военен университет
Военна служба
Званиегенерал-майор
Род войскиСухопътни войски

Стефан Бочев Узунов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 декември 1928 г. във Велико Търново[1]. През 1949 г. завършва търговска гимназия в Търново. От 1949 до 1950 г. е войник в четиридесети мотострелкови полк в Ямбол. Между 1950 и 1951 г. учи във Военното училище. След това е назначен за командир на взвод в трети армейски артилерийски полк в Шумен. Остава на този пост до 1952 г. От 1952 до 1955 г. учи в курс за командири на батареи, а след това е назначен за началник-щаб на артилерийски дивизион в трети армейски артилерийски полк. Между 1955 и 1956 г. изкарва 10-месечен курс в Народното военно артилерийско училище в Шумен. След това до 1959 г. е началник-щаб на 45-и армейски артилерийски полк. В периода 1961 – 1964 г. учи профил „Земна артилерия-командно-щабен“ във Военната академия в София[2]. Между 1964 и 1966 г. е началник-щаб на 18-а мотострелкова бригада. Старши помощник-началник по ОБП в щаба на Ракетните войски и артилерията-ЗА (1966 – 1968) и старши помощник-началник на Оперативния отдел в Щаба на Ракетните войски и артилерията. От 1970 до 1973 г. е заместник-началник на Оперативния отдел в щаба на Ракетните войски и артилерията. Между 1973 и 1974 г. изкарва курс в Артилерийската академия в Санкт Петербург. След това до 1978 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в щаба на Ракетните войски и артилерията. В периода 1978 – 1989 г. е началник-щаб на Ракетните войски и артилерията в Командване на Сухопътните войски[3][4]. От 1989 г. е на разпореждане на управление „Кадри“, а от 15 август 1989 г. е на разпореждане по щат А-144 за уволнение. Излиза в запаса на 1 март 1990 г. Умира на 5 ноември 1991 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант (1 февруари 1952)
  • старши лейтенант (11 януари 1954)
  • капитан (22 януари 1957)
  • майор (25 април 1961)
  • подполковник (15 октомври 1965)
  • полковник (25 септември 1970)
  • генерал-майор (7 септември 1984)[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Медал „30 години социалистическа революция“
  • Орден „Червено знаме“ (1970, 1981)
  • „9 септември 1944 г.“ – III ст. с мечове

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лично кадрово досие на генерал-майор Стефан Узунов
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 210
  3. Томов, Й., Димитров, З. и Дончев, А. Контролните групи на ракетните войски. с. 111, архив на оригинала от 28 август 2016, https://web.archive.org/web/20160828072207/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Kontrolnite_grupi_na_RV_i_A.pdf, посетен на 7 юни 2020 
  4. Тодоров, Д. Ракетните войски на България. Изд. Еър Груп 2000, 2010, с.397
  5. Указ №2933/6.09.1984, МЗ-УК №262/7.09.1984