Стивън Крейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стивън Крейн
Stephen Crane
американски писател
Портрет на Стивън Крейн от 1896 г.
Портрет на Стивън Крейн от 1896 г.

Роден
Починал
5 юни 1900 г. (28 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия писател, поет, журналист
Литература
Период 1886 – 1900
Жанрове роман, стихотворение
Тема идеали срещу реалност, страх, духовни кризи
Направление натурализъм
импресионизъм

Уебсайт Страница в IMDb
Стивън Крейн в Общомедия

Стивън Крейн (на английски: Stephen Crane, 1871 – 1900) е американски писател, чиято втора книга „Червеният знак за храброст“(1895) му донася международна слава. Първият роман на Крейн – „Маги – момиче от улицата“ (1893) е един от върховете в развитието на литературния натурализъм.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стивън Крейн е роден в Нюарк, Ню Джърси, като 14-то дете на свещеник методист. Майка му е активен член на Женския съюз за християнска умереност и публикува художествени произведения. Крейн започва да пише на 8-годишна възраст и на 16 вече сътрудничи със статии за „Ню Йорк Трибюн“. Крейн учи известно време в Сиракузкия университет. След смъртта на майка му през 1890 – баща му е починал по-рано – Крейн се премества в Ню Йорк. Работи като свободно практикуващ писател и журналист. За да напише „Маги“ той отива да живее сред най-бедните в крайните квартали. Желанието му да постигне пълна достоверност в детайлите го кара веднъж дори да се облече като скитник и да прекара нощта в приют. Работата на Крейн вдъхновява и други писатели да изпитат на гърба си живота на бедняците.

Крейн е едва 21-годишен, когато написва „Маги“. Ръкописът му е отхвърлен от издателите, които го смятат за твърде „грозен“. Тогава Крейн издава книгата на собствени разноски, като заема пари от брат си. В посвещението авторът предупреждава: „Сигурно ще се почувствате силно шокирани от тази книга, но моля ви, въоръжете се с кураж и продължете до края“. Историята на падението на едно бедно момиче от крайните квартали на Ню Йорк в края на 19 век до улична проститутка е публикувано под псевдоним. „Маги“ е пренебрегната от читателите, но спечелва възхищението други писатели реалисти.

На улицата децата играеха, биеха се с други деца или глупаво седяха на пътя на превозните средства. Ужасни жени с несресани коси и раздърпани дрехи клюкарстваха, облегнати на перилата или крещяха насред диви свади. Изхабени човешки същества в странни пози на подчинение пред нещо седяха и пушеха лули в потайни ъгълчета. Хиляди миризми на готвено се носеха към улицата. Сградата потръпваше и скърцаше от теглото на хората, трополящи в недрата ѝ

— откъс от „Маги“

Битката при Чансълърсвил, 2 – 4 май 1863, цветна литография

Романът на Крейн „Червеният знак за храброст“ описва реалистично Гражданската война в Америка (1861 – 1865) през погледа на един обикновен войник. Този роман е наречен първият модерен военен роман. Читателите в Англия вярват, че книгата е написана от войник ветеран – историята е така правдоподобна. Крейн обаче дори не е бил роден по време на Гражданската война. Самият той споделя, че идеята му е дошла по време на футболен мач. Хенри Флеминг, главният герой – съвсем младо момче, доскоро ученик, се записва за войник в армията на северните щати. Момъкът мечтае за епични битки като в „Илиадата“ на Омир, иска да се прослави, за да го харесват всички момичета в града. Но мечтите му са разбити на пух и прах при първия сблъсък с врага, когато той вижда хаоса на бойното поле и изпитва панически страх. Хенри страхливо дезертира от първата си битка. По пътя друг дезертьор го удря с приклад по главата. Хенри се връща при другарите си ранен. В очите им той е герой. Въодушевен от подкрепата им и засрамен от първоначалната си слабост, на следващия ден Хенри се бие „като дявол“. Но после случайно дочува разговор на двама офицери и разбира, че храбростта на войниците няма никакво значение за тях. Те правят сметки кой полк да изпратят в битка, където шансът за оцеляване е почти нулев и решават да жертват полка на Хенри, защото войниците в него били „мулетари“ и „селяндури“.

Сборникът стихотворения на Крейн „Черният конник“, който също излиза през 1895, има много общо с директния, семпъл стил на Емили Дикинсън. Растящата слава на Крейн му донася нови репортерски задачи и той заминава като военен кореспондент в зони, където се води война – Гърция, Куба, Тексас и Мексико. Разказът му „В открито море“ (The Open Boat) е базиран на истинско преживяване, когато корабът, на който пътува, претоварен с амуниции, потъва на път за Куба през 1896 г. Крейн и няколко други пасажери прекарват в открито море няколко дни, преди да бъдат спасени. Това приключение трайно уврежда и без това крехкото му здраве.

Кора и Стивън Крейн около 1896 г.

През 1898 г. Крейн се заселва в Англия, където заживява с Кора Тейлър – бивша мадам в публичен дом. Запознава се с Джоузеф Конрад, Хърбърт Уелс и Хенри Джеймс. В писмо от 1898 г. Конрад пише на Крейн: „Вие притежавате краткост, ясен поглед и ярко въображение. Вие имате всичко, а аз имам само прокълнатата способност да мечтая. Моите идеи избледняват. Вашите заблестяват още по-силно, те са като скъпоценни камъни. Те са живи, носят образи, носят и светлина“. Подобно на Емил Зола (1840 – 1902) във Франция, Крейн използва реализма – или натурализма – като метод за изобличаване на социалните злини, както прави в „Майката на Джордж“ (1896) – психологически проникновен разказ за пропиването на млад мъж от работническите среди. През 1899 г. е публикуван „Активна служба“ (Active Service) – за гръцко-турската война.

През 1899 г. Крейн се завръща в Куба, за да отразява испанско-американската война, но поради влошено здраве е принуден да се прибере в Англия. Там заедно с Кора наемат студен и влажен замък от 14 век в Есекс. Туберкулозата му, на която той никога не обръща внимание, бързо напредва, а към нея се прибавя и маларията, прихваната в Куба. В напразен опит да помогне за възстановяването му, Кора го завежда в немския курорт Баденвайлер, където Крейн умира на 5 юни 1900 г., ненавършил и 29 години – кариерата му е продължила само осем години. Може само да се гадае какво ли би могъл да напише Стивън Крейн, ако бе живял по-дълго. След смъртта му, произведенията му са пренебрегвани дълги години, докато писатели като Ейми Лоуъл и Уила Картър отново привлекат общественото внимание към него като писател, обогатил американската литература с дълбоко психологически и реалистични произведения, примесени с импресионизъм и символизъм.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Maggie: A Girl of the Streets (1893)
  • The Red Badge of Courage (1895)
  • The Black Riders and Other Lines (1895)
  • George's Mother (1896)
  • The Open Boat and Other Tales of Adventure (1898)
  • War is Kind (1899)
  • Active Service (1899)
  • The Monster and Other Stories (1899)
  • Wounds in the Rain (1900)
  • Great battles of the world (1901)
  • The O'Ruddy (1903)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]