Стивън Хокинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стивън Хокинг
Stephen William Hawking
английски астрофизик
Стивън Хокинг, 1999
Стивън Хокинг, 1999

Роден
Починал
14 март 2018 г. (76 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област Физика, астрономия
Образование Оксфордски университет
Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Семейство
Съпруга Джейн Уайлд
Илейн Мейсон
Деца Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979)

Подпис Hawkingsig.svg
Уебсайт http://www.hawking.org.uk/
Страница в IMDb
Стивън Хокинг в Общомедия

Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.

До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон[1]). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика, въпреки желанието на баща му да учи медицина.[2] През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

Той е един от най-младите членове на Английското кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената“[3] и две нейни продължения. Целта на автора е приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Той е единственият герой в „Стар Трек: Следващото поколение“, който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите „Космо и Уанда“, „Теория за Големия взрив“, „Дилбърт“, „Семейство Симпсън“, „Футурама“.

Бившият президент на Сащ Барак Обама разговаря със Стивън Хокинг.

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Стивън Хокинг по време на публична лекция в Стокхолм, 24 август 2015 г.

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.[4] Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

Заболяване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза),[5] Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това, той не се отказва да се бори с болестта. Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото.[6] Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му.[6] За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Когато Хокинг завършва Кеймбридж, отношенията му с Джейн Уайлд, приятелка на сестра му, която той среща малко преди да е диагностициран с АЛС, продължава да се развива. Двойката се сгодява през октомври 1964 и на 14 юли 1965 се женят. Двамата имат три деца – Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979).

През декември 1977 г. Джейн среща органиста Джонатан Джоунс, докато пее в църковен хор. Джоунс става близък приятел със семейство Хокинг. От средата на 1980 г. между Джоунс и Джейн се развиват романтични чувства, но връзката им остава платонична за дълъг период от време.

През 1995 г. Хокинг се развежда с Джейн и се жени за Илейн Мейсон, една от сестрите, която се грижи за него. През 2006 двамата се развеждат и Хокинг възобновява контактите си с Джейн, децата и внуците си.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хокинг умира на 14 март 2018 г. (денят Пи) в Кеймбридж.[7][8]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – Едингтонов медал;
  • 1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
  • 1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
  • 1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
  • 1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
  • 1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Специализирана литература
Научно-популярни
  1. Кратка история на времето“ (1988), София: Наука и изкуство, 1993 ISBN 954-02-0102-0, (пр. Р. Бикс)
  2. Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993), София: Наука и изкуство, 1994, ISBN 954-02-0172-1
  3. Вселената в орехова черупка“ (2001)
  4. На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
  5. По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005), в София: изд. Бард, 2007, ISBN 978-954-585-766-9 (пр. И. Златарски)
  6. Великият дизайн“ (2010) съавтор Ленард Млодинов, София: изд. Бард, 2012, ISBN 978-954-655-213-6 (пр. В. Божинов)

Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. http://www.lucasianchair.org/brief.html Робърт Бруен, Кратка история на Лукасовата катедра, 1995
  2. Стивън Хокинг, A brief history of mine
  3. / Луси & Стивън Хокинг, Тайният ключ на Джордж за Вселената; [прев. от англ. Вихра Манова ; ил. Гари Парсънс] (George's secret key to the universe) София : Ciela, 2010; ISBN 978-954-28-0850-3; вж. (англ.)USA Today – Стивън Хокинг пише книга за деца
  4. The Singularities of Gravitational Collapse and Cosmology, Stephen Hawking and Roger Penrose, PRSL, A314, 529 – 548
  5. Stephen Hawking, Disability – My Experience with ALS
  6. а б в ((en)) Aaron Saenz. How Does Stephen Hawking Talk?. // Singularity Hub, 2010-05-03. Посетен на 2010-08-10.
  7. Physicist Stephen Hawking dies aged 76. // BBC News, 14 March 2018. Посетен на 14 March 2018.
  8. Professor Stephen Hawking dies aged 76. // Nine News Australia, 14 March 2018. Посетен на 14 March 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Лайтхил Лукасов професор (1979 – 2009) Майкъл Грийн