Стивън Хокинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стивън Хокинг
Stephen William Hawking
английски астрофизик
Стивън Хокинг, 1999
Стивън Хокинг, 1999

Роден
8 януари 1942 г. (75 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област Физика, астрономия
Образование Оксфордски университет,
Кеймбриджки университет

Подпис Hawkingsig.svg
Уебсайт http://www.hawking.org.uk/
Страница в IMDb
Стивън Хокинг в Общомедия

Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.

До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон[1]). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика, въпреки желанието на баща му да учи медицина.[2] През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената“[3] и две нейни продължения. Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Той е единственият герой в „Стар Трек: Следващото поколение“, който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите „Космо и Уанда“, „Теория за Големия взрив“, „Дилбърт“, „Семейство Симпсън“, „Футурама“.

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Стивън Хокинг по време на публична лекция в Стокхолм, 24 август 2015 г.

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.[4] Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

Заболяване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза),[5] Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това, той не се отказва да се бори с болестта. Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото.[6] Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му.[6] За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Когато Хокинг завършва Кеймбридж, отношенията му с Джейн Уайлд, приятелка на сестра му, която той среща малко преди да е диагностициран с АЛС, продължава да се развива. Двойката се сгодява през октомври 1964 и на 14 юли 1965 се женят. Двамата имат три деца – Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979).

През декември 1977 г., Джейн среща органиста Джонатан Джоунс, докато пее в църковен хор. Джоунс става близък приятел със семейство Хокинг. От средата на 1980 г. между Джоунс и Джейн се развиват романтични чувства, но връзката им остава платонична за дълъг период от време.

През 1995 г. Хокинг се развежда с Джейн и се жени за Илейн Мейсон, една от сестрите, която се грижи за него. През 2006 двамата се развеждат и Хокинг възобновява контактите си с Джейн, децата и внуците си.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – Едингтонов медал;
  • 1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
  • 1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
  • 1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
  • 1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
  • 1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Специализирана литература:

  • Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис
  • Природата на пространството и времето" заедно с Роджър Пенроуз, София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1999, ISBN 954-07-1228-9, пр. В. Карлуковски
  • Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)

Научно-популярни:

  1. Кратка история на времето“ (1988), София: Наука и Изкуство, 1993 ISBN 954-02-0102-0, (пр. Р. Бикс)
  2. Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993), София: Наука и Изкуство, 1994, ISBN 954-02-0172-1
  3. Вселената в орехова черупка“ (2001)
  4. На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
  5. По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005), в София: изд. Бард, 2007, ISBN 978-954-585-766-9 (пр. И. Златарски)
  6. Великият дизайн“ (2010) съавтор Ленард Млодинов, София: изд. Бард, 2012, ISBN 978-954-655-213-6 (пр. В. Божинов)

Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. http://www.lucasianchair.org/brief.html Робърт Бруен, Кратка история на Лукасовата катедра, 1995
  2. Стивън Хокинг, A brief history of mine
  3. / Луси & Стивън Хокинг, Тайният ключ на Джордж за Вселената; [прев. от англ. Вихра Манова ; ил. Гари Парсънс] (George's secret key to the universe) София : Ciela, 2010; ISBN 978-954-28-0850-3; вж. (англ.)USA Today – Стивън Хокинг пише книга за деца
  4. The Singularities of Gravitational Collapse and Cosmology, Stephen Hawking and Roger Penrose, PRSL, A314, 529 – 548
  5. Stephen Hawking, Disability – My Experience with ALS
  6. а б в ((en)) Aaron Saenz. How Does Stephen Hawking Talk?. // Singularity Hub, 2010-05-03. Посетен на 2010-08-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Лайтхил Лукасов професор (1979 – 2009) Майкъл Грийн