Стилиян Чилингиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Етнография
Политика
Депутат
XV ОНС   [1]
Семейство
Деца Добромир Чилингиров
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Известен е като Последния възрожденец.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 26 Октомври 1881г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания.Завършва основно и педагогическо училище в родния си град Шумен.,едновременно работи като обущарски и книжарски чирак.Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1904), назначен като библиотекар в Народната библиотека.Специализира в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика,благодарение на проф. Иван Шишманов.(1905-1907).

През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен.Работи в администрацията на списание “Звездица”.Назначен е от Ив.Шишманов за коректор на сп.Училещен преглед.

Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Секретар на Прогресивно-либералната партия и гл. редактор на вестник „България“ (от 1911-1913) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915). Народен представител от Преславската околия в XV обикновено Народно събрание.Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека.

От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.Инициатор и съорганизатор за учредяването на Съюза на писателите в България(1923).Член на Масонската организация в България.Участва в списването на сп.”Полет”-издание на масонската ложа.През периода 1941-1944г. е председател на Върховния Читалищен Съюз и председател на Съюза на писателите в България.Един от инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на гр.Шумен.

След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

През 1955г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар.

Умира в София на 23 Ноември 1962г.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1911 – 1913 година е народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година.

През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Председател е на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]


  • Блянове и тъги,(Стихотворения),1901-48с.
  • Букетче,(Стихотворения за деца),1901-23с.
  • Един учител-поет-Харалан Ангелов.Литературен портрет,1902-9с.(Псевдоним С.Спартански)
  • Харалан Ангелов:(Принос към нашата доосвободителна поезия),1905-124с.
  • Еднаж да съмне,(Стихотворения),1907-63с.
  • Крилата тежат,(Драматически разказ в 1 действие),1909-16с.
  • Христо Д.Максимов като педагог,1909-56с.
  • Крали Марко,(Драматична поема),1911-16с.
  • Илия Р. Блъсков,(Материали за живота и дейността му),1913.
  • Австрия или Русия?1914-60с.
  • Песен за селяка,(Поема),1914-179с,
  • Кинематографът-частен или обществен,1915-39с.
  • Моят рапорт.Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека.1915-12с.
  • За род и чест,(Стихотворения),1916-115с.
  • Добруджа и нашето Възраждане.Културно-исторически издирвания,1917.-259с.
  • Една автобиографична бележка на Васил Друмев-митрополит Климент,1917.
  • Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София,1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана,1917
  • Принос към възраждането на Добруджа,София,1917,с.22
  • Стефан Караджа,(Животописни бележки),София,1918,с.32
  • Не бил достоен,(Битова драма в 3 карт.),София,1918,с.107
  • Сръбско-Българските отношения от най старо време до днес,София,1918,с.204
  • Партиите и националният погром,1919,с.124
  • Първи стихотворения на Вазова,1920,(Юбилеен сборник Ив.Вазов-живот и творчество)
  • Равна Добруджа,(Пътни бележки и впечетления),1920,с.172
  • Тарас Шевченко на български,(Сборник в чест на Ив.Д.Шишманов по случай 30 годишната му научна дейност),-1920,с.73
  • Владо Булатов,(Роман в сонети),1922,с.299
  • Васил Левски.Живот и революционна дейност,(По случай 50 г. от смъртта му),1923,с.61
  • Ранни Камбани,(Стихове за деца и младежи),-1923,с.64
  • Причини за Сръбско-Българската война 1885,-1924,с.46
  • Хляб наш насущний,(Роман),1926,с.240
  • Рибният буквар на [П.Берон],1927,с.56
  • От малък воин до велик художник и мъдрец,1928
  • Това което видях ...(Спомен),1928,с.8
  • Шинел без пагони,(Роман),1928,с.286
  • Любен Каравелов.Принос към кризата в неговата душа[1929–1939],с.16
  • Прослава на Сава Ж.Дацов за неговата 50- годишна стопанска и обществено-книжовна дейност,1929,с.144
  • Пътни бележки и впечетления,1929,с.112
  • Тилилей свири,(Стихотворения за деца),-1929,с.48
  • Тъй ми се стори,(Разкази),1929,с.96
  • Читалищата след Освобождението,1929,с.23
  • Българските читалища преди Освобождението:Принос към историята на Българското Възраждане,1930,с.683
  • Малкият спестовник,(Разказ),1930,с.36
  • Сърбите и ние,1930,с.115
  • Моста на Струма,(Балада-драма в четири картини),1930(Българска мисълъ,V),С.1931
  • Деца на Ада,(Роман),1932,с.195
  • Против чуждите училища,-1935,с.100
  • Птички,(Стихотворения за деца),1935,с.16
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
  • Слънчова мъка ,(Стихотворения за деца),1935,с.48
  • Невиждан враг,(Роман),1936,с.136
  • Великден,(Стихове за деца),-1937,с.16
  • На война с Шуменци,(Разкази),1937,с.96
  • Панайот Волов,(Биография),1938-32с.
  • Детски дни,(Педагогически разкази,1938-95с.
  • Какво е дал българинът на другите народи,1938-132с.
  • Рибена кост,(Роман),1938-300с.
  • Всезнайко,(Разкази за деца и юноши),1939-180с.
  • До коле,о Господи,1939-180с.
  • Първите македонски въстания,-1939-13с.
  • Панайот Волов:Животописен опит,1940-168с.
  • Милкината радост,1940-8с.
  • Принос към историята на българската просвета в Добруджа,1940-20с.
  • Чудната кутия,1940-31с.
  • Жабок с подкови. Наши и чужди приказки,1941-60с.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
  • Царят на дриплювците,(Приказки и разкази),1941-16с.
  • Възхвала на българският език,1942-16с.
  • И не въведи нас во изкушение:Кн.1-2,1942,Кн.1-96с/Кн.2-97–186с.
  • Майка Богородица,(Разкази),1942-104с.
  • Мидхад паша и земеделските каси,1942-72с.
  • Хаджи Минчо,(Пиеса в пет действия),1942-80с.
  • Записки по детска литература,1943-42с.
  • Маджари и поляци в Шумен.Принос към историята на българската цивилизация,1943-80с.
  • Иван Вазов отблизо и далеч,1953-152с.
  • Моите съвременници.Спомени,1955-295с.
  • В стария бащин дом,(Избрани стихове и разкази за деца),1959-79с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95