Стилиян Чилингиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стилиян Чилингиров
български писател
BASA-108K-2-2560-2-Stiliyan Chilingirov.JPG
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Етнография
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Депутат
XV ОНС   [1]
Семейство
Съпруга Стаматка Радушева
Деца Добромир Чилингиров
Стилиян Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е плодовит български писател и етнограф, политик и общественик от началото на XX век. Известен е като Последния възрожденец. Той е сред основателите на Съюза на българските писатели в 1923 г. и негов председател (1941 – 1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град Шумен, едновременно работи като обущарски и книжарски чирак. Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика благодарение на проф. Иван Шишманов.

През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание „Звездица“. Назначен е от Иван Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата.

По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Главен редактор е на вестник „България“ (1911 – 1913) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915).

Чилингиров е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей).

След 9 септември 1944 г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Секретар е на Прогресивнолибералната партия. През 1911 – 1913 г. е народен представител от Преславската околия в 15 обикновено народно събрание. Напуска партията след Междусъюзническата война през 1913 г.

През 1917 – 1918 г. е член на Поморавския народо-просветен комитет. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.

Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. „Полет“ – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.

През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на Шумен.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Блянове и тъги. Стихотворения, 1901, 48 с.
  • Букетче. Стихотворения за деца, 1901, 23 с.
  • Един учител-поет - Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902, 9 с. (псевдоним С. Спартански)
  • Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с.
  • Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с.
  • Крилата тежат (Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с.
  • Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с.
  • Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с.
  • Илия Р. Блъсков. Материали за живота и дейността му, 1913
  • Австрия или Русия? 1914, 60 с.
  • Песен за селяка. Поема, 1914, 179 с.
  • Кинематографът – частен или обществен, 1915, 39 с.
  • Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека. 1915, 12 с.
  • За род и чест. Стихотворения, 1916, 115 с.
  • Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917, 259 с.
  • Една автобиографична бележка на Васил Друмев – митрополит Климент, 1917
  • Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, 1917, с. 256; изд. на фр. в Лозана, 1917
  • Принос към възраждането на Добруджа, София, 1917, с. 22
  • Стефан Караджа. Животописни бележки, София, 1918, с. 32
  • Не бил достоен. Битова драма в 3 карт., София, 1918, с. 107
  • Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес, София, 1918, с. 204
  • Партиите и националният погром, 1919, с. 124
  • Първи стихотворения на Вазова, 1920 (юбилеен сборник „Ив. Вазов – живот и творчество“)
  • Равна Добруджа. Пътни бележки и впечетления, 1920, с. 172
  • Тарас Шевченко на български (сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност), 1920, с. 73
  • Владо Булатов. Роман в сонети, 1922, с. 299
  • Васил Левски. Живот и революционна дейност (по случай 50 г. от смъртта му), 1923, с. 61
  • Ранни Камбани. Стихове за деца и младежи, 1923, с. 64
  • Причини за Сръбско-Българската война 1885, 1924, с. 46
  • Хляб наш насущний. Роман, 1926, с. 240
  • Рибният буквар на П. Берон, 1927, с. 56
  • От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928
  • Това което видях... Спомен, 1928, с. 8
  • Шинел без пагони. Роман, 1928, с. 286
  • Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа (1929–1939), с. 16
  • Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929, с. 144
  • Пътни бележки и впечетления, 1929, с. 112
  • Тилилей свири. Стихотворения за деца, 1929, с. 48
  • Тъй ми се стори. Разкази, 1929, с. 96
  • Читалищата след Освобождението, 1929, с. 23
  • Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане, 1930, с. 683
  • Малкият спестовник. Разказ, 1930, с. 36
  • Сърбите и ние, 1930, с. 115
  • Моста на Струма. Балада-драма в четири картини, 1930, Българска мисълъ, V, С. 1931
  • Деца на Ада. Роман, 1932, с. 195
  • Против чуждите училища, 1935, с. 100
  • Птички. Стихотворения за деца, 1935, с. 16
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
  • Слънчова мъка. Стихотворения за деца, 1935, с. 48
  • Невиждан враг. Роман, 1936, с. 136
  • Великден. Стихове за деца, 1937, с. 16
  • На война с Шуменци. Разкази, 1937, с. 96
  • Панайот Волов. Биография, 1938, 32 с.
  • Детски дни. Педагогически разкази, 1938, 95 с.
  • Какво е дал българинът на другите народи, 1938, 132 с.
  • Рибена кост. Роман, 1938, 300 с.
  • Всезнайко. Разкази за деца и юноши, 1939, 180 с.
  • До коле, о, Господи, 1939, 180 с.
  • Първите македонски въстания, 1939, 13 с.
  • Панайот Волов. Животописен опит, 1940, 168 с.
  • Милкината радост, 1940, 8 с.
  • Принос към историята на българската просвета в Добруджа, 1940, 20 с.
  • Чудната кутия, 1940, 31 с.
  • Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941, 60 с.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
  • Царят на дриплювците. Приказки и разкази, 1941, 16 с.
  • Възхвала на българския език, 1942, 16 с.
  • И не въведи нас во изкушение, Кн. 1-2, 1942; Кн. 1, 96 с. / Кн. 2, 97, 186 с.
  • Майка Богородица. Разкази, 1942, 104 с.
  • Мидхад паша и земеделските каси, 1942, 72 с.
  • Хаджи Минчо. Пиеса в пет действия, 1942, 80 с.
  • Записки по детска литература, 1943, 42 с.
  • Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943, 80 с.
  • Иван Вазов отблизо и далеч, 1953, 152 с.
  • Моите съвременници. Спомени, 1955, 295 с.
  • В стария бащин дом. Избрани стихове и разкази за деца, 1959, 79 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95.