Стипца
Стипца е популярното име на неорганичното химично съединение калиево-алуминиев дисулфат кристалохидрат с дванадесет молекули вода, което може да се запише с общата химична формула KAl(SO4)2.12H2O.[1][2] Понякога с названието стипца се означават и други двойни сулфати на едновалентните метали (M+) литий, натрий, калий, рубидий, цезий, рядко амониев катион и тривалентните метали (M3+) алуминий, хром или желязо (III), като тогава общата формула може да се запише като M+M3+(SO4)2.12H2O.
Източник на стипца в природата е минералът алунит, както и редица глини и боксит.
Стипцата намира приложение в индустрията, медицината, козметиката и дори в кулинарията.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 446.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 559 – 560.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 126.