Стоилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоилово
Общи данни
Население 60 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 48,656 km²
Надм. височина 319 m
Пощ. код 8165
Тел. код 05952
МПС код А
ЕКАТТЕ 69328
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ)
Стоилово в Общомедия

Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стоилово се намира в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките Мечи дол от юг и изток и Велека от север. Разстоянието до общинския център Малко Търново е 9 km. Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви. В непосредствена близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки. Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне, а в отглеждането на животни главно кози. През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози. В цяла Странджа планина Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове. В днешно време селският туризъм и големият интерес към закупуване на стари селски къщи са основният двигател за възвръщане на живота в селото и региона.

История[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Свети Илия“ в Стоилово

Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 г. под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание (1903 г.). Край Стоилово е местността Петрова нива, където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско.

В околностите на Юртет живеел и българинът Стоил Кехая. Той имал шест красиви дъщери и, за да ги опази от турците да не ги вземат, се преместил на най-високото място в местността със своя род, където се намира сегашното село Стоилово. И никак не сгрешил - от двете си страни то било заградено от реки, които днес се наричат Хаидере и Велека. По поречието на Хаидере има чуден водопад, където хората си измайсторили бара, да си перат такъмите. Новото поселище пазело от турци, защото от там ясно се виждали подстъпите към върха и местните имали време да се покрият, когато зърнат турски потери да идват. С течение на годините примерът на Стоил последвали и останалите български семейства. Живеещите във Велека пък по това време боледували от малария. За да избягат от коварната болест, част от тях също се преместили горе на върха. От благодарност към първооткривателя на това скътано от турците място те нарекли новото село на Стоил Кехая.[1]

При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити.[2]

Стоилово е присъединено към България през 1913 г. Към 1926 г. в селото живеят 676 души.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Докузак
  • Църквата „Свети Илия“ – в нея се намират едни от най-старите олтарни двери (XVII век).[3] През 2018 г. е обявена за паметник на културата с местно значение.[4]
  • Стари странджански къщи (1819 век)
  • Местността Петрова нива
  • Водопадът Докузак, на едноименната река
  • Карстова пропаст „Голямата въпа“ с дълбочина 125 m
  • Близо до селото се намира резервата „Средока“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стоилово
  • Георги Попов – учител, деец на ВМОРО, секретар-касиер на Стоиловския революционен комитет, участник в Илинденско-Преображенското въстание[5]
  • Димо Касъров – деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет[6]
  • Стоян Караибишов (Стоян Караибиша) (1852 – 1945) – български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово
  • Райко Димов, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Природен парк „Странджа“. Природно богатство, археологическо наследство, духовна култура. Автори: Дико Патронов, Иван Карайотов, Дияна Радойнова. ДПП „Странджа“, 1999 г.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451
  3. а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  4. Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г.. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г. (на български)
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411
  6. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401