Стоил Попов (актьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стоил Попов)
Jump to navigation Jump to search
Стоил Попов
български актьор
Роден
Стоил Пеев Попов
Починал

Стоил Пеев Попов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юни 1920 г. в град Казанлък. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1943 г. и Държавната театрална школа в гр. София (днес НАТФИЗ) при Николай Масалитинов през 1946 г.[1] Участва в основаването на Народния театър за младежта.
Работи в Народния театър за младежта (1945−1966), НДТ „Сълза и смях“.[1]
Има участия и в киното, телевизията, радиото и естрадата.[1]
Носител на национални награди и държавни отличия.[1]
Почива на 28 януари 2007 г. в гр. София.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Заслужил артист“ (1977)

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Червената шапчица“ (от Е. Шварц) — Вълкът[1]
  • „Вълкът и седемте козлета“ (от М. Ковал) — Вълкът[1]
  • „Аленото цвете“ (по С. Аксаков) — Баба Яга[1]
  • „Сватбено пътешествие“ (от В. Диховични) — Проф. Синелников[1]
  • „Щедра вечер“ (от В. Блажек) — Силният мъж[1]
  • „Чужд човек“ (от И. Дворецки) — Плужин[1]
  • „Въпрос на принцип“ (от Н. Йорданов) — Николов[1]
  • „Кухнята“ (от А. Уескър) — Макс[1]
  • „Покана от Париж“ (от П. Панчев) — Бай Васил[1]


Телевизионен театър

  • „Донаборник“ (1981)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]