Стоицизъм
Стоицизъм (Stoa; гръцки: Στοά) е школа на елинистическата философия основана в Атина от Зенон от Китион в ранния IV-III век пр.н.е.
Името произлиза от (гръцки: στοὰ ποικίλη – „пъстра стоа“) входа с колони на Агора, пазара на Атина, в която Зенон от Китион през 300 пр.н.е. започва своето учителство. Отличителен белег на стоицизма е космологичния мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Апатията е характерна за стоиците.
Наред с платонизма и перипатетизма, стоицизмът е една от най-значимите и важни философски школи в античността. Поради исторически обстоятелства свидетелствата за нея са ограничени и дават твърде изкривена представа. Запазените текстове на късни римски автори наблягат на етическата страна, пренебрегвайки логиката и физиката, и така след античността под 'стоицизъм' най-често се разбира определение за нравствени качества.
Съдържание
История и представители[редактиране | редактиране на кода]
Основател на стоическата школа е Зенон от Китион (335-263 г. пр. н.е.), финикиец, който пристига от Кипър в Атина, където започва да излага своите възгледи около 300 г. пр. н.е. Зенон от Китион започва да преподава тази доктрина в портиката (обществената галерия) на Атина, наречена Стоя. Философската школа, която той основава там, взема названието си от името на сградата. Зенон е автор на понятията дълг и дължимо.
Диоген Лаерций [1] посочва петима негови съмишленици, но днешните изледователи изброяват около стотина автора свързвани с такива разбирания. При това се разграничват три периода, ранен, среден и късен, с главни представители:
- ранен стоицизъм
- Зенон от Китион (332–262 пр.н.е.), основател
- Аристон от Хиос (300–260 пр.н.е.), пряк ученик
- Клеант от Асос (330–232 пр.н.е.), втори ръководител
- Хризип (280–204 пр.н.е.), трети ръководител
- Диоген Вавилонски (230–150 пр.н.е.)
- Антипатър от Тарс (210–129 пр.н.е.)
- среден стоицизъм
- Панеций от Родос (185–109 пр.н.е.)
- Посидоний (около 135 – 51 пр.н.е.)
- късен (римски) стоицизъм
- Цицерон(106 - 43 пр.н.е.)
- Сенека (4 пр.н.е.–65 сл.н.е.)
- Гай Музоний Руф (20–101 сл.н.е.)
- Епиктет (55–135 сл.н.е.)
- Марк Аврелий (121-180 сл.н.е.)
Неодобрението на стоическата философия от страна на по-късните християнски автори и предпочитанието към Платон и Аристотел води до изличаването на нейните оригинални идеи. Фрагменти от ранните стоици са компилирани и издадени от Арним[2]
Възгледи на стоическите философи[редактиране | редактиране на кода]
Стоическата философия се поделя отчетливо на три части: логика, физика и етика. Диоген Лаерции привежда няколко популярни сравнения за това разчленяване[3]:
Те уподобяват философията на живо същество и сравняват логиката с костите, етиката с мускулите и физиката с душата
- Физика. Стоическата философия е строго монистка: тя приема, че съществуващото е производно от една единствена субстанция, която във всяка своя част, колкото и малка да е тя, е едновременно активна и пасивна[4]. Този централен възглед, опонентите ѝ са окарикатурявали по различни начини, определяйки го като хилозоизъм или като пантеизъм. По-близко е съвременното физическо разбиране за взаимообратимост на материя и енергия. За форми на тази активна субстанция се сочат четирите стихии, чиито превръшания не са безразборни, а подлежат на законосъобразност, т.е. самата активност е и 'Логос'. "Него Зенон определя като създател, който е оформил всичко в правилен порядък и го назовава и съдба, и бог, и зевсов дух, и необходимост" [5]. Стоиците смятат, че съществува и едно глобално превръщане, като с течение на времето влагата се изпарява все повече, докато цялата Земя изсъхва и се възпламенява - възниква всемирен пожар (т.н. 'екпирозис'), следва потоп и всичко започва наново (палингенезис и апокатастазис). Те считат, че и цялата събитийна история в от един такъв цикъл се повтаря "и отново ще има Сократ, Платон и всички техни привърженици и приятели, и съграждани. И отново те ще говорят същите неща и ще се залават за следващите ги дела. И отново всичко ще се възстанови по същия начин..." [6]
Монистичният възглед на стоиците изключва трансцендентност, която да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини "тя се самоорганизира". Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават наличието на т.н. нетелесности: време, място, изказуемост и празнота [7]
- Стоическата логика предполага най-общото деление на нищо или нещо (outina/tina), а именно нещата биват телесни и нетелесни. Като строг номинализъм, стоицизмът отрича съществуването на общи видове. Така логическата проблематика е ориентирана към изказванията, а не към термините - разграничение, което в съвременнта логика се описва като отделянето на пропозиционалната логика от предикатната. Интерес за нея представляват модалностите на условност и възможност, т.е. анализ на изказвания от типа "ако утре вали, то..." и "утре може да вали, но може и да не вали". Подобни разглеждания са отчетливо различни от аристотеловата силогистика, обсебила за дълго европейските логици[8].
- Стоическата етика също контастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всички хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде 'възнаграждавано', а адекватно на съществуващите неща поведение. Както Диоген Лаерций предава:
"Едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло, т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон - правилния логос, преминаващ през всичко"[9].
Сравнение[редактиране | редактиране на кода]
Обаче по удивително съвпадение всички идеи, изброени в предишния параграф, за пръв път са публикувани в Китай през V в. пр. Хр. Те се съдържат в „Доктрината на скромността", написана от внука на Конфуций Дзу Жу (483 - 402 г. пр. Хр.). Дзу Жу не основава школа с тази доктрина и не е реалистично да се предполага, че неговите идеи са пренесени в Атина и са оказали влияние върху Зенон.
Исторически продължения[редактиране | редактиране на кода]
В Рим стоицизмът бива сведен до етическа доктрина при минимум интерес към собствено метафическите ѝ основания. С установяването на християнството дори от това стеснено разбиране остава съвсем малко. Едва с разитието на схоластиката и преоткриването на Аристотел биват възродени някои от логическите идеи на стоиците, доколкото те често са били имено алтернатива на аристотелианското трактоване на логическата проблематика[10]. Към края на Ренесанса, в 16в., се появява първото по-oбстойно представяне на стоицизма, дело на Юстус Липсиус[11]. В следващия век философията на Спиноза обаче предлага едно впечатляващо превъплъщение на принципно стоическата мисъл. Малко по-късно с oсъдителен тон Лайбниц пише за "новите стоици"[12], визирайки Декарт и Cпиноза, ала самият той несъмнено се е запознал внимателно с идеите на античната школа. Във връзка с развитието на математическата логика, към края на 19в. се появява нов интерес към стоиците[13]. В 20в Жил Дельоз по забележителен начин се обръща към стоическото наследство за изграждане на своята къcно-модерна философия[14].

Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стоици - фрагменти, София: Лик, 1995, ISBN 954-607-025-4 (студия и преводи от Зенон и Хризип)
- Радев Р., Антична философия, Стара загора: Тракия,1994, с. 590-617
- ↑ Диоген Лаерций,Животът на философите, София: Народна Култура, 1985, кн.7
- ↑ Stoicorum veterum fragmenta, vol. I-III, col. Arnim Н., Lipsiae, 1903-5; стандартно се цитират като SVF том.номер
- ↑ Диоген Лаерций, op. cit., c.187
- ↑ вж. за подробности Hahm. D., The origins of stoic cosmology, Ohio State University Press, 1977.
- ↑ Lactancius, Divinarum Institutionum, lib.IV.9; Фрагменти, с.71
- ↑ Nemesius, De Natura Hominem, 38; Фрагменти, c.60)
- ↑ Секст Емпирук (Sextus Empiricus), Adversus Mathematicos, 10.218 (= SVF 2:31: 117) "lekton kai kenon kai topon kai chronon"
- ↑ Les Stoiciens et leur logique. Ed. by Brunschwig J. Paris: Vrin, 2006.
- ↑ Диоген Лаерции, op. cit. 7.87.
- ↑ Ebesen S., Where were the Stoics in the Late Middle Age?, in Stoicism: transitions and transformations, ed. Steven Strange, Cambridge: Cambridge Univ. Press, 2004, p108-130
- ↑ Justus Lipsius, De Constantia (libri duo),1584; Manuductionis ad Stoicam Philosophiam (libri tres), 1694
- ↑ Leibniz G., Sentiments de Socrate opposes aux nouveaux stoiciens et epicureens, Philos. Schr. / Gerhardt 7:333–6.(=Ak VI.4:1384-8)
- ↑ отбелязвано е известно сходство между идеите на Готлоб Фреге и стоицизма, като дори е предположена и по- пряка връзка, вж. Gabriel G., et al., Zur Miete bei Frege - Rudolf Hirzel und die Rezeption der stoischen Logik und Semantik in Jena, J. for History and Philosophy of Logic, Vol.30, (Nov. 2009) , p 369-88
- ↑ вж. най-вече Deleuze G., Logique du Sens, Paris: Minuit, 1969
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Подробна библиографска справка на сайта Теория и история на онтологията
- ((en)) Стоицизъм Станфордска философска енциклопедия
- ((fr))((en)) Les stoïciens et le monde брой на Revue de métaphysique et de morale 2005/4 (n° 48)
- ((en))Zeller E, and Reichel O., The Stoics, Epicureans and Sceptics ,London: Longmans, Green, 1892