Стоиц Гъдев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоиц Гъдев
български композитор, аранжор и пианист
Стоиц Гъдев, 2021 г.
Стоиц Гъдев, 2021 г.

Роден
16 декември 1960 г. (1960-12-16) (63 г.)
Семейство

УебсайтОфициален уеб сайт
Ютюб канал

Стоиц Иванов Гъдев е български композитор, аранжор и пианист. Пише предимно инструментална музика – съвременна класика за пиано и поп музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Биг Бенд Тримонциум“ с диригент и пианист Иван Гъдев (1961)

Роден е на 16 декември 1960 г. в Пловдив.[1] Потомствен музикант, Гъдев произхожда от артистично семейство. Баща му Иван Гъдев (1930 – 1994), виден за времето си музикант, се дипломира с четири инструмента в първия випуск на Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“. Той прави първия биг бенд извън София, който за пръв път изпълнява джаз в хотел „Тримонциум“.

Майката Катерина (р. 1938 г.) също произхожда от музикален род – родът Личеви от Дълбок извор. Играла е в първия драматичен самодеен театър в Пловдив. Комунистическият режим подлага на репресии семейството поради факта, че дядото, Стоица Гъдев, е бивш царски офицер в Девети пехотен пловдивски полк.

Гъдев се вълнува от пиано още от двегодишна възраст. На 4 години започва да изучава инструмента, а на 6 години е приет в Музикалното училище.[1] Първият негов музикален педагог е Соня Кеседжиян, а Петър Келбечев е преподавателят му по солфеж.

Двегодишният Гъдев с родителите си

Житейските обстоятелства принуждават Гъдев да започне работа като пианист от младежките си години, за да се самоиздържа. В Пловдив свири с едни от най-добрите музиканти за времето – Никола Бусаров, Господин Господинов, Илия Караянев, Димитър Гюров, Петьо Рангелов и Огнян Андонов.

След развода на родителите си Гъдев остава да живее при баща си, тъй като обича да слуша как той свири на пиано. По-късно се премества да работи в София и живее при майка си и нейния втори съпруг. С конкурс е избран за пианист в „Шератон“. Работи три години и с групата на певицата Маргарита Хранова.[1][2] Музицира и на други места по света – Норвегия, Дания, Конго и Китай.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гъдев прави първия си опит като композитор на 11 години с инструменталната пиеса Eleven Years Old. Тази композиция е включена в албума му Stoic Gadev, издаден от „Бофиров-Мюзик“. В албума са още 12 композиции от този му ранен творчески период. В записите на албума участват музиканти от джазова формация „Бели, зелени и червени“.

През 1994 година, повлиян от смъртта на пилота от „Формула“ 1 Айртон Сена, написва произведението Senna, а през 1995 година издава и първия си авторски албум с поп музика Ash and Flash по текстове на Анелия Тотева. От този период е и произведението, посветено на баща му In Memory of My Father, както и композицията, написана за дъщеря му Child's eyes. Първоначално записва музиката си в студио „Фактор“ с Иван Платов и Емил Бояджиев, а в по-ново време работи със Светлин Стайков.

През 1997 – 1998 година работи с новоизгряващия Красимир Аврамов.[2] Прави 16 композиции за него, които записват в БНТ и в студио „Фактор“, част от тях заедно с група „Акага“. Свири на концертите на Аврамов в НДК с оркестър „Динамит брас бенд“. След това заминава за Прага, където записва втори албум за певеца. Там правят съвместни аранжименти с американския продуцент Уилям Табану.

През 2007 година Гъдев работи съвместно с Васил Найденов по песента „Веднъж“.[1] Текстът[2] и музиката са дело на Гъдев, а аранжиментът е на Миро Иванов от „Сафо“.

Следват авторските албуми The Mirror, който Гъдев записва с неговия колега китарист Никола Узунов, La Rosa Negra и Mountain river.

През 2017 година издава нотна книга „Стоиц Гъдев – 19 пиеси за пиано“. В нея са събрани негови авторски композиции, които сам нотира.[3] Книгата се разпространява от музикална къща „Фактор“.

През юли 2020 година изнася онлайн концерт.[4][5][6]

През октомври 2022 година представя предпремиера на авторски концерт в „Офис Полинеро“ в Капана.[7][8]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • La Rosa Negra (2008)[2]
  • Stoic Gadev (2012)[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]