Стойко Грашкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойко Грашкин
български духовник и учител

Роден
Починал
1867 г. (56 г.)
Якоруда, Османска империя

Стойко Тошев Грашкин е български духовник и учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1811 година в село Якоруда, тогава в Османската империя в семейството на терзия от якорудския род Шишкови. Научава се да чете и пише от свещеници от Банско, извършващи религиозни треби в Якоруда.[1] Според някои сведения учи в Рилския манастир.[2] Става учител в местното килийно училище. След построяването на якорудската църква „Свети Никола“ в 1835 година става свещеник в нея. Поп Стойко преподава до около 1850 година, като възпитава патриотични чувства у децата и се опитва да въведе светски елементи в образованието.[3] Едни от известните му ученици са видните борци за национално освобождение софийските книжари Стоян Табаков и Никола Вардев.

Стойко Грашкин почива в началото на 1867 година от туберкулоза. Погребан е в двора на селската църква, а през 1967 година костите му са пренесени в гробищата на Якоруда.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. п. Филипов, Никола. Якоруда в миналото и в бъдаще II, Якорудски кооперативен вестник, г. I, бр. 2, 25 юли 1927, с. 3.
  2. Сахатчиев, Живко. Якоруда - българската драма, София 2007, стр. 501.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 237.
  4. Масларов, Кирил. Летопис на просветното дело в Якоруда, Якоруда 1975, стр. 13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония