Стойко Грашкин
| Стойко Грашкин | |
| български духовник и учител | |
 | |
| Роден |
1811 г.
|
|---|---|
| Починал | 1867 г.
|
Стойко Тошев Грашкин е български духовник и учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1811 година в село Якоруда, тогава в Османската империя в семейството на терзия от якорудския род Шишкови. Научава се да чете и пише от свещеници от Банско, извършващи религиозни треби в Якоруда.[1] Според някои сведения учи в Рилския манастир.[2] Става учител в местното килийно училище. След построяването на якорудската църква „Свети Никола“ в 1835 година става свещеник в нея. Поп Стойко преподава до около 1850 година, като възпитава патриотични чувства у децата и се опитва да въведе светски елементи в образованието.[3] Едни от известните му ученици са видните борци за национално освобождение софийските книжари Стоян Табаков и Никола Вардев.
Стойко Грашкин почива в началото на 1867 година от туберкулоза. Погребан е в двора на селската църква, а през 1967 година костите му са пренесени в гробищата на Якоруда.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ п. Филипов, Никола. Якоруда в миналото и в бъдаще II, Якорудски кооперативен вестник, г. I, бр. 2, 25 юли 1927, с. 3.
- ↑ Сахатчиев, Живко. Якоруда - българската драма, София 2007, стр. 501.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 237.
- ↑ Масларов, Кирил. Летопис на просветното дело в Якоруда, Якоруда 1975, стр. 13.
