Стойко Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за за филолога. За за македониста вижте Стойко Стойков (македонист).

Стойко Стойков
български езиковед

Роден
Починал
9 декември 1969 г. (57 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет
Работил в ИБЕ БАН, СУ
Публикации „Българска диалектология“ (1949)
Семейство
Съпруга Стефана Стойкова
Деца Веселин Стойков, Ана Стойкова

Проф. Стойко Иванов Стойков (19121969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършил славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич [1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937 – 1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952 – 1969) и заместник-директор на Института (1958 – 1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950 – 1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953 – 1954, 1962 – 1966) и заместник-ректор (1958 – 1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968 – 1969) и секретар на Комитета (1959 – 1964).

Научна дейност и приноси[редактиране | редактиране на кода]

Диалектология[редактиране | редактиране на кода]

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964 – 1981).

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).

Лексикология[редактиране | редактиране на кода]

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955 – 1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]