Стойчо Каравелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойчо Каравелов
български инженер
Роден
Починал
8 октомври 1916 г. (51 г.)
?, ?
Техника
Област Минно инженерство

Стойчо Драгоев Каравелов е минен инженер, първият български инженер-металург.[1] Произхожда от възрожденския род на Каравелови[2] – първи братовчед е на Любен Каравелов и Петко Каравелов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Воден е на 1 август 1865 г. в Копривщица. Завършва Минната академия във Фрайберг, Германия през 1890 г. Асистент е на професор Клеменс Винклер – откривател на елемента от Менделеевата таблица германий, който сега е заложен в цялата полупроводникова техника. Първите германиеви кристали са подарени от откривателя им на Стойчо Каравелов, който е активен помощник в експерименталната дейност на професор Клеменс Винклер.

През 1890 г. постъпва в минното отделение на Министерство на финансите. В химическата лаборатория на отделението прави първите изследвания на полезни изкопаеми. От 1908 до 1915 г. е началник на Отделението за мините, кариерите и минералните води към Министерство на търговията, промишлеността и труда. През 1891 г. е участник в изработването на Закон за мините.[1] Съгласно предложения от инж. Стойчо Каравелов Закон за мините, всички подземни богатства са собственост на държавата[3]. Законът допринася за утвърждаване на държавния монопол върху експлоатацията на каменовъглените залежи в Пернишкия и Бобовдолския басейн.

Работи като минен инженер в Перник и в Елисейна. Директор е на мина „Плакалница“ и завеждащ дирекция при Фердинанд[4].

Превежда на български език първите ръководства за определяне на минералите.[1] Той е държавен пълномощник при сеченето на нългарските монети в Берлин и Виена. Създава първата балнеоложка организация за използване на минералните води в България.

Умира на 8 октомври 1916 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2246.
  2. Чолов, Петър и др. Българско възраждане. Идеи – Личности – Събития. Родът на Любен Каравелов, Годишник т. 2. София, Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Университеско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996 – 1997. с. 117.
  3. Караниколова, Мария и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 8.
  4. Първанова, Мариана. Неизвестно за известните. Български родове. Улици и сгради. София, издателсство Изток – Запад, 2009. с. 302.